Те бяха на ръба да го направят. С повече от две години закъснение те решиха да се позоват на „народната воля". През седмицата парламентът беше на крачка от премахването на субсидията за партиите, за сметка на пълно узаконяване на дарения от търговски дружества, фирми, компании. Фактът, че депутатите от управляващата коалиция не го направиха, означава, че у тях се е задействал някакъв остатъчен рефлекс за съхранение на многопартийната система.  

Помните ли цитата за „обръчите от фирми"? За малко, този обръч да стане абсолютно законен и легитимен. За малко политически сили да получат възможност за осчетоводяване на всяка комисионна като партийно дарение. За малко бизнесът, освен само на тъмно, щеше да трябва да дава и на светло, за да работи.

Дами и господа, няма спор, че 11 лева на глас е сума, която вбесява всички ни. Няма спор, че този регламент направи богати председатели и малобройни членове на маргинални партии, които никога не са били фактор в българската политика, но получаваха милиони от държавния бюджет.  Но вариантите за решаване на този проблем са многобройни. От стъпаловидна система за субсидии, която може да регламентира държавно финансиране, при което най-големите получават най-малко на глас, защото имат най-много гласове, до вдигане на бариерата за субсидирани партии, например на 2 процента. Има толкова много други варианти.

Ние обаче станахме свидетели на емоционален изблик на управляващите, в който партии като ДПС видяха стратегически възможности. Така в зала влезе предложение, приличащо по-скоро на отмъщение към обществото, което няма да доведе до нищо добро. Субсидия от 0 лева, но да можем да взимаме законно от бизнеса, прилича по-скоро на удобен претекст за окрупняване на политическата власт и легитимиране на обръчната финансова структура.

Представете си следната ситуация - ако този текст бъде приет, ще потекат дарения предимно към партиите, които са на власт, или тези, които влияят на властта. 

Питам се: Колко са компаниите или бизнесмените, които ще могат да си позволят да не дават на силните на деня? Колко ще са тези, които ще си позволят да даряват на опозицията или на по-малките партии, които дразнят властта? Ще посмеят ли под угрозата да бъдат атакувани от данъчните като финансиращи неправилните политически субекти?

И тук не става дума за ГЕРБ или БСП. Ако утре ситуацията се промени, фирмите, които са финансирали едните, ще трябва вече да финансират другите, защото те ще разполагат с властта, която ще им позволява или поне няма да им пречи да работят.

Тежко на този бизнес, който законно ще трябва да дели печалбите си с политиците. Между другото, така и не разбрах какво мисли бизнесът по този въпрос. Очаквах и техните организации да участват в дебатите или поне да излязат с някаква позиция.

Истината е, че всеки се снишава и нещо чака. Втълпяват ни, че трябва да живеем в някаква нова нормалност, в която трябва да сме или добре упоени, или постепенно да се чувстваме като маргинали. Наведени глави, примирение, което преминава в преклонение. Огледайте се около вас. Властват емоциите, мними външни заплахи, вторият план, грубият език, празните погледи, тънките иронични усмивчици. Те са поздрав към всички, които си мислят, че нещо в тази страна зависи от нейните граждани.

А истината е, че зависи. И винаги ще зависи. Независимо от притъпените демократични рефлекси, на които сме свидетели днес.