Най-краткият ден в годината в Северното полукълбо вече е преминал и всеки следващ ден е малко по-дълъг от предходния. Това обаче не означава, че зимата е свършила. След блясъка на празничните тържества за мнозина януари може да се усеща като най-мрачния месец в годината.

Не са засегнати само емоциите. Научна статия, публикувана в списанието Perspectives on Psychological Science, изследва различните начини, по които сезоните могат да повлияят на мозъците ни – от сексуалните ни желания до интелигентността и социалната ни активност.

Добре известно е, че има животни, които адаптират поведението си спрямо годишните цикли. Фините вариации в човешката психология обаче са много по-малко обсъждани, а те може да са от съществено значение за разбирането на нашето вземане на решения и благополучие, коментира Би Би Си.

Снимка: iStock

Ефектът върху настроението

Съществуването на зимна депресия, известна като "сезонно афективно разстройство" (САР), вече е добре разпознаваемо. Симптомите включват постоянна тъга или тревожност, продължаващи поне две седмици. Сред тях може да са и чувство за безнадеждност и безполезност, намалена енергия, преяждане, дълго поспиване.

За много хора тези симптоми могат да бъдат приглушени и те да не да отговарят на всички критерии за клиничната диагноза на САР. Тази обща меланхолия е известна неофициално като "зимен блус", а изследванията показват, че е широко споделяна.

В началото на 2010 г. изследователи от университета “Корнел” в Итака, Ню Йорк, анализират съдържанието на 509 милиона туита от 84 страни. Те откриват връзка между промяната в дневните часове и емоционалното съдържание на публикациите. С намаляването на продължителността на дните потребителите са склонни да използват по-малко положителни думи.

Пречките пред биологичния ни часовник

Има много възможни обяснения за „зимния блус“ и САР. Една популярна теория е, че намалените нива на светлина пречат на биологичния часовник на тялото – известен като „циркаден ритъм“. Това от своя страна може да наруши здравословното регулиране на невротрансмитерите, които участват в емоционалните обработвания. Това е причина да се появи светлинната терапия, която използва специални лампи, имитиращи слънцето, за да пренастрои часовника на тялото. Проучване на неправителствената организация „Кокрейн Колаборейшън“ през 2019 г. обаче показва, че доказателствата за ефективността на терапията като превантивно лечение са ограничени.

Снимка: iStock

Силата на мисленето

Скорошно изследване на здравния психолог Кари Лейбовиц предполага, че нашето мислене също може да особена роля. Тя работи с учен от университета в Тромсьо. Двамата разпитват хора от различни региони на Норвегия за отношението им към зимата.

Участниците в изследването са помолени да оценят твърдения като „Зимата е особено красиво време от годината“, „Обичам уюта на зимните месеци”; и „Харесвам меката светлина, която имаме през зимата“. Лейбовиц и Витерсьо установяват, че хората, които категорично се придържат към тези твърдения, са склонни да се справят много по-добре със студа и тъмнината. Те поддържат по-високи нива на удовлетворение от живота и изживяват повече положителни емоции през зимните месеци.

Снимка: iStock

Опитите за промяна на мисленето със сигурност не могат да бъдат лек за хората с тежко "сезонно афективно разстройство". Лейбовиц обаче предполага, че много от нас могат да победят „зимния блус, като се научат да забелязват и прегръщат положителните черти на зимата - с естествената красота, която носи.

В крайна сметка знаем, че начинът на мислене има ключова роля в ежедневието ни. Хората с тревожни разстройства са по-склонни да се фокусират върху най-негативните и плашещи елементи в даден сценарий. Когнитивно-поведенческата терапия може да помогне на хората да възприемат по-балансиран поглед върху ситуацията, което води до цялостно подобряване на психичното им здраве. Има доказателства, че терапията с говорене може да бъде полезна и срещу "сезонното афективно разстройство". Подобни стратегии биха могли да ни помогнат да повдигнем духа си в най-мрачните месеци на годината.

Памет и концентрация

Ако някога сте забелязвали умствената ви острота да намалява с дневната светлина, вероятно не сте сами. Сане Мулдайк от медицинския център към университета „Еразъм“ в Ротердам, Холандия, и нейни колеги наскоро анализират данни от голямо проучване с повече от 10 000 участници на възраст 45 и повече години. Те установяват, че хората, оценявани през зимата, показват малко по-лоши резултати по отношение на учене, памет и концентрация в сравнение с оценяваните през лятото.

Дефицит на витамин D

Все още причините за тази сезонна промяна не е известна. Лошото когнитивно представяне може да е вследствие от депресивните чувства на хората – по-трудно ни е да мислим трезво, когато сме тъжни. Друга възможна причина е зимният дефицит на витамин D, за който се смята, че помага за здравето на мозъка. Витаминът се произвежда от тялото, когато кожата ни е изложена на слънчева светлина. Много е трудно да си набавим достатъчно витамин D само от нашата диета. Кратките зимни дни, особено в по-високите географски ширини, съчетани с по-малко меко време, означават, че много хора могат да страдат от такъв дефицит.

Снимка: iStock

Повече случаи на деменция през зимата

Проучването на това може да помогне на учените да разберат защо има и нарастване на диагнозите деменция през зимата. Лекият спад на умствените ни способности през зимата може да засили съществуващите симптоми на когнитивен упадък, което да накара повече хора да отговарят на клиничните критерии за деменция.

„Топло“ и „студено“

Нашите определения за „топли“ и „студени“ емоционални отношения често са метафорични, но има все повече доказателства, които показват, че тези думи може да отразяват древни асоциации между температурата на околната среда и социалните ни връзки.

Според теорията за "социалната терморегулация" ние сме еволюирали да гледаме на другите като на източници на физическа топлина и комфорт. Поведението ни е подобно на това на императорските пингвини и много други същества, които естествено се скупчват заедно, за да споделят телесната си топлина.

Ако тази теория е вярна, тогава по-ниските температури трябва да ни подтикнат да търсим по-голяма социална връзка.

Експеримент с напитки

За да провери тази хипотеза, екип, ръководен от Ханс Йезерман от Университета в Гренобъл в Алпите, моли участници в проучване да държат топли или студени напитки, докато попълват различни въпросници. Въпросите са насочени към изследване на съдържанието на техните мисли.

Снимка: iStock

Учените установяват, че тези, които пият студени напитки, са значително по-склонни да мислят за близки хора, които биха задоволили нуждата им от социална връзка - отколкото тези, които държат топли напитки.

Какви филми избираме?

Допълнителни доказателства идват от навиците ни за гледане на филми. Данни от тегленията и гледането на онлайн филми показват, че хората са по-склонни да избират романтични истории пред други жанрове, когато температурата падне. Това се потвърждава и от множество лабораторни експерименти. Стоплящ сърцата филм очевидно удовлетворява еволюиралото ни желание за емоционална топлина и обич, подтиквано от студа навън.

Сексуални желания

Нашата сексуална активност следва по-сложен цикъл. Според проучване на университета Виланова в Пенсилвания и Рътгърския университет в Ню Джърси, потребителите на Google са по-склонни да търсят порнография в средата на зимата и началото на лятото.

Те също така са по-склонни в този период от годината да търсят уебсайтове за запознанства. Изводите от проучванията отчасти отразяват нашето желание за по-голям човешки контакт.

Сложни взаимодействия

С по-нататъшни изследвания учените могат да идентифицират много повече цикли в човешкото поведение, които са резултат от сложното взаимодействие на биология и култура. И с това по-голямо познание можем по-добре да отчетем и разберем промените в собственото си поведение. Като култивираме по-позитивно мислене, прощаваме си странните моменти и правим по-конкретни планове за задоволяване на нарасналите си социални нужди. Така и „зимният блус“ може да бъде по-лесно победен.

Продължи да четеш