Възможно ли е Ленин да се е интересувал не само от електричество, но и от електронна музика. И възможно ли е този му интерес да е допринесъл за едно от най-интересните открития на 20-и век, свързани с бума на електронната музика. Историята е абсолютно достоверна, или поне 80 процента от нея, твърди популярният режисьор и сценарист Петр Зеленка. Той е автор на пиесата „Теремин: Музика, любов и шпионаж“, поставена в Народния театър „Иван Вазов“.
Животът на Лев Теремин е достоен за епичен сериал, който да разкаже в подробности всяка от неговите 97 години, изкарани сред безумен разкош и крайна бедност, самообожествяване и абсолютен срив, световно признание и анатема, в опита му да „провали“ тогавашната съвременна музика.
Твърди се, че Теремин е единственият човек, държал и двете ръце на Ленин, за да може ръководителят на Октомврийската революция да свири на не по-малко революционното изобретение. Нищо, че по-късно става ясно, че „шега“ на Ленин е превърнала една аларма за охрана на Кремъл в музикален инструмент. А още по-късно всичко това ще се окаже прототип на електронната музика и синтезатора, от което ще се възползват „Битълс“, „Лед Цепелин“ и още много други, между които безспорно е и Жан Мишел Жар. Чарли Чаплин пък е сред първите поръчали си уреда, който издава звуци, без да бъде докосван.
И до днес тереминвокс е единственият безконтактен музикален инструмент в света. Изпълнителят му свири, като променя височината на тона, променяйки разстоянието на дясната си ръка до една от антените, докато разстоянието на лявата ръка до втората антена променя силата на звука. Три такива инструмента са в основата на спектакъла, чието действие се развива в Ню Йорк през 30-те години на миналия век – време на открития, предизвикателства в изкуството, шпионаж, сух режим, сексуален разврат и финансова криза...
Детектор на лъжата, високомер, електронагревател за курници, детектор за метали, електронен пазач за деца и първият фотоколаж с цел манипулиране на информацията е само част от портфолиото на Теремин. Той вярвал в безсмъртието и лекуването на всички болести, нищо че сподвижниците му в пиесата на Зеленка го наричат ужасен и безсърдечен човек, но пък с идеал – да промени света. Самият Лев не криел, че прави всичко за пари. Определял се като „празен човек“ и „играчка на съдбата“, без воля и без бъдеще. Мечтата му била да изобрети инструмент, на който да се свири само с поглед. Обобщавал себе си като „всъщност, ужасяващо несвободен“ човек, който не може да си позволи да зависи от жени. Жалвал се, че е жертва на любовта в името на научно-техническата революция.
Постановката на „Тереминин: Музика, любов и шпионаж“ е на Валентин Ганев, който е и част от актьорския екип. За главната роля е избран младият актьор Стефан Додуров. Партнират му Благовест Благоев, Ванеса Лу, Гергана Змийчарова, Деян Ангелов, Йосиф Шамли, Пламен Пеев, Руси Чанев, Стефан Къшев, Стефания Колева и Теодор Елмазов.
Сценографията, костюмите и видео дизайнът са на Красимир Вълканов. Музиката и музикалната педагогика са на Слав Бистрев, а режисьорът Николай Гундеров асистира на Ганев в поставянето.
Любопитното е, че на сцената зрителите виждат и чуват няколко действащи тереминвокса, единият от които е подарък за екипа от Петр Зеленка.
Световноизвестният драматург успя да присъства на премиерата в Народния театър и даде единственото си интервю за bTVnovinite.bg. Петр Зеленка разказва за впечатленията си от българския спектакъл, за интереса си към Теремин и неговия инструмент, за достоверността на историята, за мястото на Ленин в нея и за силното присъствие на социални елементи в пиесата.
- Г-н Зеленка, Вие самият свирите ли на теремин?
- Наложи са да се науча да свиря, за да мога да бъда убедителен с актьорите в оригиналната пражка продукция. И това се случи през 2005 г., когато поставяхме пиесата. Получи се доста добре, актьорите също се научиха да свирят и така в продължение на 12 години.
- Откъде дойде интересът Ви към личността на Теремин?
- Мой приятел – Дейвид Чаръп, веднъж ми разказа за този човек. След това си купих книгата на Алберт Глински, в която той на 300 страници разказва за Теремин. Бях поразен. Казах си – този е герой на нашето време! Човек, който преобръща неща, мрази да изобретява, но трябва да го прави, защото за него това е начин на оцеляване в съветска Русия. С други думи, въпросът е колко всъщност сме свободни?
- Колко достоверна е историята, която разказвате?
- Бих казал, че историята е 80 процента достоверна. Което е достатъчно висок процент. Не съм се занимавал с втората половина от живота на Теремин, защото звучи твърде невероятно. За мен това е историята на първата рок банда, първата група, която свири по стадиони още през далечната 1928 г. И членовете на тази група са един откачен руски музикант, един луд германски търговец и двама шпиони – един по-голям и един по-малък. Всеки от тях свири на инструменти, които всъщност не докосват.
- Представяте ли си конкретен актьор в образа на Теремин? Ако да – кой е той?
- Тази пиеса първоначално е писана за Дейвицкия театър в Прага – Dejvicke divadlo. Затова, докато пиешех текста, имап предвид техните актьори. Главната роля се изпълняваше от Иван Троян и за мен той е Теремин.
- Хареса ли Ви българския Теремин?
- Хареса ми повече, отколкото очаквах. Мисля, че на сцената е извадена много от същността му. Женските роли са невероятни, мъжките също са добри. Представлението е малко по-дълго, отколкото би трябвало, но в крайна сметка е вълнуващо и докосващо, и ме накара да преживея голяма емоция.
- Личността на Ленин минава като тънка червена линия през цялата пиеса? Той е представен и като човек с чувство за хумор? Защо?
- Не бих казал, че Ленин е имал чувство за хумор. Той е бил такъв тиранин, че всичко, което е казвал, е трябвало да бъде приемано на живот и смърт. Неговите шегички са били в състояние да убиват. И Теремин е бил един малък човек, изгубен между Ленин и Сталин, както милиони други хора...
- Колко важно е за Вас в една творба да присъстват социалните елементи?
- Прав сте, че много си падам по социалните елементи. Но обичам и науката, и погледа към света. В „Теремин“ аз говоря за времето, когато нищо не е било възможно. Хората са били нещастни и изпаднали, но нищо не им е пречело да се развиват и да правят нови неща. Това е времето на откритията – на електричеството и телевизията, на радиото и на електронната музика... Тогава наистина се е смятало, че след 20 години хората ще бъдат безсмъртни.
Днес ние живеем прилично, но не ни е позволено да мечтаем дори за най-малките неща. Например, ако искате вашето правителство да инвестира един процент повече в култура, всички ще ви нарекат мечтател. Вече нищо не е възможно, особено в социалната сфера. Затова е голям пробив, че една чешка пиеса се играе в българсия национален театър.
Петр Зеленка е роден през 1967 г. в Прага. Завършва драматургия в чешката филмова академия FAMU в Прага. Дебютира като режисьор през 1993 г. с документален филм за пънк групата „Катинар“. През 1997 г. е премиерата на „Копчари“ – най-високо оценения му досега филм, отличен с престижната награда „Чешки лъв“ за сценарий, режисура и най-добър филм. По сценарий на Зеленка през 2000 г. е сниман филмът „Самотници“ който се радва на голям успех сред зрителите. За по-новите си филми – „Годината на дявола“ (2003) и „Истории за обикновената лудост“ (2005) получава големите награди на фестивалите в Москва и Карлови Вари. През 2008 г. е премиерата на „Карамазови", който FAMU предлага за „Оскар" за най-добър неанглоезичен филм. Последната му реализирана лента се казва Dubbing street (2017).
