Ужасът на войната може да бъде преживян от дистанцията на времето, но не защото с годините ефектът отслабва. Шест талантливи млади актриси пресъздават истории и образи от средата на 20-и век, и целия брутален и абсурдно-емоционален процес от събития, съпътстващи този ужас.

Спектакълът „Косвени щети“ в театър „Азарян“ е по истински разкази от Втората световна война, описани в книгата „Войната не е с лице на жена”. Неин автор е носителката на Нобелова награда за литература за 2015 г. – Светлана Алексиевич.

Тя се среща със стотици жени, за да ги върне към ада, в който гори всяка от тях – като санитарка, снайперистка, партизанка, кавалеристка, моряк, готвачка, хлебопекарка, сапьорка, пилот, пехотинка, шофьорка, танкистка, лекарка, свързочничка или просто перачака. И това завръщане филтрира мръсотията и неизбежната неприязън, за да им остави спомените, от които се учат и са успели да продължат напред.

Снимка: Даниел Димитров

Заглавието на българската сценична версия с режисьор Максима Боева е контрапункт на идеята за войната, но в пълна хармония с героините. Защото косвени щети от войната не може да има. Има обаче силни жени, които са минали през огъня на фронта, запазили са желанието за живот, съхранили са душите си и себе си като личности. И такива са героините на Алексиевич – намерили пресечнки точки между модата, любовта и войната, между бойното поле и дома, между грижата за близките и за абсолютно непознати хора.

Борбата да се справиш с тази криза е описана от Алексиевич: „Не ти се иска и е обидно да изчезнеш просто така. Небрежно. В движение. В теб има желание не само да разкажеш своето, но и да достигнеш тайната на живота. На самия себе си да отвърнеш на въпроса защо това се е случило с тебе“.

В това размирно време, когато женското начало е изгубено, но само на пръв поглед, образът на мъжа липсва. Той е представен като кукла, оставена в ръцете и под командите на уж по-слабия пол. Той е мечта, илюзия, спомен, фикция и тема на разговор. По-интересното е, че в този непрекъснато  променящ се образ, до бащата, брата, съпруга и войника, е поставено и детето.

Снимка: Мария Цветкова

Другата силна страна на „Косвени щети“ е хуморът, съвсем не неадекватен на обстоятелствата, но в състояние да задържи у зрителя усмивката, да прочисти мозъка от затлачвания и военни клишета, и да му осигури условия за чиста игра в контакта със сцената.

Мултифункционалната мобилна сценография в представлението е на Киряна Аврониева, а музиката – на Михаил Шишков-баща. Най-силните аплодисменти са за актрисите Анна-Валерия Гостанян, Анелия Мангърова, Владинелла Кацарска, Дайяна Димитрова, Катерина Стоянова и Никол Султанова.

За авторката

Светлана Алексиевич е родена на 31 май 1948 г. в украинския град Станислав. Израства в Беларус, от където е нейния баща. След като завърша училище, работи като репортер в няколко местни вестника и за кратко е в първото риболовно списание на Беларус, преди да стане кореспондент на литературното списание „Неман“ в столицата Минск.

Светлана Алексиевич

Алексиевич прави журналистическа кариера, пише повествования по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, Съветско-Афганската война, падането на СССР и аварията в АЕЦ "Чернобил". След преследване от режима на Лукашенко, тя напуска Беларус през 2000 г. Получава закрила от международната мрежа International Cities of Refuge Network и през следващото десетилетие живее последователно в Париж, Гьотеборг и Берлин. През 2011 г. Алексиевич се връща да живее в Минск.

Книгите й са описвани като литературна хроника на емоционалната история на съветския и постсъветския човек. Най-известните ѝ творби са са „Войната няма женско лице“, „Последните свидетели (100 недетски разказа)“, „Цинковите момчета“, „Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)“. През 2014 е номинирана, а през 2015 г. става носител на Нобеловата награда за литература.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!