Филмовата класика от 1969 г. – „Басейнът“ с Роми Шнайдер и Ален Делон, е вдъхновила и автора, и главната героиня в едноименната пиеса на Щефан Фьогел. Българската версия е на актьора-режисьор Атанас Атанасов и се играе в камерната зала на театър „Българска армия“.
В тази бликаща от добро настроение и свеж хумор комедия има много тъга, нелицеприятни истини за живота и абсурдна на пръв поглед носталгия по време, което никога не е било.
„Басейнът“ разкрива семейния портрет на четирима изгубващи се в собствените си светове персонажи. Покрай техните понякога нелепи лични драми лъсват истини за любовта на децата към родителите, за родителството, за безкористността, за обичта, за искреността, за новото начало в живота на човек, за комплексите, за свободата на духа, за сметките без кръчмар и за правото да живееш ден за ден...
Оказва се, че мечтите в старостта могат да се сбъдват с лекотата, с която старческото кресло се превръща в плажен шезлонг. Защото изведнъж си осъзнал, че ти остава толкова малко време и ужасно много неща, които не си правил. „Говорител“ на невзрачното минало и на бляскавото, макар и кратко бъдеще, е Ана Шнайдер (Мимоза Базова) – за някого тя е готината баба, за друг – неудобната майка, а трети ще разбере, че почти никога не можеш да надхитриш работодателя си.
Една специална доставка и една тъмна сделка са част от криминалния свят на спектакъла, чиито своеобразен саундтрак е Paroles, paroles – друга класика, но музикална, с участието отново на френската звезда и секс символ. В „Басейнът“ българският Ален Делон първо е съучастник в измама, после – плувец-полиглот, след това е гол, по хавлия и с фрак, а накрая претърпява неочаквана метаморфоза. Ролята е поверена на Асен Кобиларов. Неговият герой ще се окаже апетитен за всички жени в този театрален екшън – бабата, нейната внучка (Евелин Костова) и камериерката (Анастасия Ингилизова).
Развръзката в „Басейнът“ е с комично-реалистичен вкус, и за назидание на всички мамини синчета, чиито достоен представител е пресъздаден от Веселин Анчев. И неговият герой, и всички „намокрени“ в този „филм“ ще имат уникалния шанс да разберат как е възможно слънцето вчера да залязва на запад, а днес – на изток.
Преводът на „Басейнът“ е на Владко Мурдаров. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова, а музиката – на Добрин Векилов-Дони.
Режисьорът Атанас Атанасов за „Басейнът“:
Когато за първи път прочетох „Басейнът“, си спомних как на 60 години скочих с бънджи. Няколко месеца след това опитах полет с делтапланер, а на 61 скочих с парашут… Не зная дали ще се престраша да вляза в морето без плавници. Възможно е…
Вероятно трябва да ми попадне още една подобна пиеса, или отново да видя Ален Делон в „Роко и неговите братя“, за да преодолея баналните битови съображения и артистично да се хвърля в нова авантюра. Защото, както Ана Шнайдер, така и аз зная, че „има толкова много неща, които трябва да наваксам, а имам толкова малко време“. Вие също го знаете… Ще бъда щастлив, ако след нашия спектакъл нагазите усмихнати в своя басейн… Струва си!
С благодарност към екипа на театъра, в който прекарах едни от най-вълнуващите си професионални години!
За автора
Щефан Фьогел е роден през 1969 г. в Блуденц (Австрия). Завършва бизнес информатика в Цюрих, но скоро след своето дипломиране се ориентира към театъра. В процеса на самото писане се стреми максимално да си доставя удоволствие, влизайки в ролята на първи зрител.
Той е сред най-търсените немскоезични автори. Обяснението е много просто – авторът е превърнал забавлението в своя професия. Пише от 20 години. Започнал на шега, с кратки кабаретни текстове, които съчинява и в които участва заедно със сестра си. Постепенно осъзнава, че това занимание му носи огромно удоволствие и така от 1993 г. работи като писател и актьор. Бързо става известен в Европа с комедиите си, които са над 20 и се играят в Австрия, Германия, Швейцария, Чехия, Словакия, Полша.
През март 2018 г. Щефан Фьогел беше в България, за да гледа своята пиеса „Алонсо“, на сцената на театър „София“. У нас е познат и с „Белла Донна“ (Сатиричен театър), „Непоправимо“ (театър „Стефан Киров“, Сливен), „Любов за четирима“ (Драматичен театър – Търговише), „Двойка – четворка – секс“ (Драматичен театър – Ловеч) и др.
„Комедията като жанр позволява да бъдат преодолени всички табута“, казва Фьогел. Той доказва, че няма тема, която да не е подходяща за комедия. А героите в „Басейнът“, в типичния за автора стил, попадат във водовъртеж от комични ситуации и изненадващи обрати, които провокират много смях и забава, но и сериозни мисли за смисъла на човешкия живот.
