Поредната доза лафчета за свекърви, за съпружески неволи и за бивши гаджета, обилно поляти с неценнзурни думи, са само част от повърхността на „Съгласие“ от Нина Рейн. През 2017 г., по повод премиерата в лондонския Национален театър, британският „Индипендънт“ е категоричен: „Заслужава ли си да гледате тази пиеса? Абсолютно!“.
Същият съвет може да се даде и за българската версия, в превод на Матей Тодоров. В постановката на режисьора Недялко Делчев участват някои от най-добрите млади актьори на театър „София“.
Секстет от солисти, които постепенно еволюират и се превръщат в половинки. Това е „Съгласие“ – силна семейна драма с още по-силен, неочакван и несълзлив хепиенд. И сцената (по идея на Борис Далчев), и целият спектакъл, носят усещането за кошер. В него всяка пчеличка живее в собствен цикъл, обича някого, но никъде няма пресечни точки, докато нещата не се наместят, и то по най-идеалния за всички начин.
Заслужава ли си да гледате тази пиеса? Абсолютно! И за това има още две причини. Един от най-силните моменти е минимонологът на Гейл. Актрисата Невена Калудова влиза в образа на 100-процентовия аутсайдер в „Съгласие“, черната овца и трън в очите на едно миниобщество от успели хора, които не са нищо повече от „умни циници от средната класа". Гейл е не просто насилена и изтрита от статистиката, а олицетворение на болката и уязвимостта, но и на смелостта да говориш за тях.
Другият емоционален момент е финалната сцена между Едуард и Кити (Росен Белов и Силвия Петкова). И тя е като обобщение на цялостното послание на „Съгласие“ – победата над себе си, за да кажеш на някого за първи път „Извинявай“. И това е на фона на „филм“, в който хората се надсмиват над собственото си късогледство към най-близките. По-рано същата тази Кити споделя пред приятелка: „Сънувах, че съм нещастно омъжена за Ед, събуждам се и този кошмар минава“ .
Преди това, в „Съгласие“ публиката ще се посмее и на „мъже в менопауза“, и на „интелектуалец, ухаещ на пор“, и на още много абсурди, чиято очевидност ще се окаже измамна. За да изплуват истини за отмъщението, за същността на родителството и дали всеки получава каквото поиска, за приятелите, които преобръщат живота ни и после изчезват.
В останалите роли са Ирина Митева, Мартин Гяуров, Мартин Димитров и Неда Спасова. Композитор на музиката е Калоян Димитров, а видеото е на Димитър Сарджев.
Режиксьорът Недялко Делчев: Героите в „Съгласие“ са умни циници от средната класа
Един свят на успели, но страшно объркани хора... Човеци, загубили основните си ориентири. Хора, разяждани от съмнения. Обзети от гняв. Тревожни и напрегнати. Впрегнати в някаква центробежна въртележка... Нина Рейн, автор на „Съгласие“ строи с любов един плашещ свят.
Героите ѝ са умни циници от средната класа. Интелигентни млади хора с успешна кариера. Част от лондонския елит. Част от върха на социалната пирамида. И все пак, и въпреки всичко, светът им - уж сит, мирен и богат – е все така пуст и неустроен. И нещо много важно липсва в този най-добър от всички възможни светове. Липсва смисълът, целта, посоката. Липсва любовта, близостта, единението с Другия. Това са основните тревоги и страхове на героите...
Ключовата дума в пиесата „Съгласие“ е състрадание. Способни ли сме да го изпитаме? Вярваме ли, че чуждата болка трябва да е и наша? В състояние ли сме да надмогнем егоизма и себедостатъчността си и да съградим една по-справедлива човешка общност? Стени или мостове има в умовете ни?
Авторката Нина Рейн е праплеменница на големия руски писател Борис Пастернак
Нина Рейн е английски драматург и режисьор. Родена е през 1975 г. Тя е единствената дъщеря на поета Крейг Рейн и Ан Пастернак Слейтър, литературовед и преводач, и племенница на големия руски писател Борис Пастернак (1890-1960).
Нина завършва литература в Оксфордския университет. След дипломирането си е стажант-режисьор в театър Royal Court, Лондон. Режисира пиесата Unprotected, за която печели наградата за най-добър режисьор на Асоциацията за театрален мениджмънт.
Дебютът ѝ като драматург е с пиесата Rabbit, на която е и режисьор. Премиерно е представена в театър Old Red Lion през 2006 г. и се играе с голям успех. С нея печели наградите за най-обещаващ драматург на „Ивнинг Стандарт“ и „Критикал Съркъл“. Следват пиесите Tiger Country и Tribes. Втората има премиера в театър Barrow Street в Ню Йорк през 2012 г., където печели няколко престижни награди за нова пиеса.
През 2017 г., пиесата ѝ „Съгласие“ (Consent), режисирана от Роджър Мишел, е представена на сцена „Дорфман“ в Националния театър в Лондон. През 2018 г. Нина Рейн режисира последната си пиеса Stories, отново в Националния театър.
