Гробище за илюзии

Утре политическите партии започват преговори, които трябва да доведат или да не доведат до съставянето на нов кабинет. Нека ви кажа защо според мен стабилен кабинет няма да има и България ще влезе в спиралата на още по-дълбока криза и нови избори по-бързо, отколото политиците в момента искат.

Бъдещото правителство ще трябва да се справи с няколко казуса, чието решение беше отложено за след изборите. Кутията на Пандора ще се отвори с пълна сила oще с казуса КТБ. Уравнението е с толкова много неизвестни, че няма популярно решение и ще провали публично всеки, който тръгне да го решава с публични средства и сериозно ще предизвика всяка коалиционна конфигурация. Защо това е така? Защото недомлъвките и откровените лъжи по темата в изминалите месеци тотално сринаха вярата в институциите и политиците, които отново влизат в парламента.

Лицата не са нови, думите не са нови, дори методите, до които някои партии достигнаха до изборния си резултат, не са нови.

Ново е нашето осъзнаване на демографската картина, която създава все по-големи условия за реално пазаруване на политическо представителство. Така политиката се превърна в бизнес модел. Модел, който изисква големи капитали, но носи още по-големи печалби, които се влагат в още по-мощно овладяване на икономиката, финансите и политиката. Дори и да има кабинет, той няма да оцелее повече от година. Година през която партиите ще попълнят касите си за следващи избори.

Този пагубен корупционен подход върви ръка за ръка с прокарване на разделителни линии, които могат да ни струват много, много скъпо, но надали си даваме сметка за това.

Забелязахте ли как замлъкнаха радетелите за промяна в изборното законодателство дори и в лицето на служебния премиер и президента? Какво се случи с идеята за задължително гласуване? Какво стана с подписката на г-н Близнашки? А референдума? Вместо това партиите се договарят за премахване на демона на Мая - преференциалния вот.

И забелязвате ли как всяка следваща трагедия повтаря предишната, но с много повече жертви при ясни причини и ясна отговорност на институциите, които никога не поемат отговорност?

Точно тук е основният проблем на ситуацията след миналата неделя. Проблемите в страната са ясни, но решенията са крайно непопулярни. А всеки политик, стигнал до властта, вижда в истинските реформи най-краткия път до политическата си смърт.

След тази неделя не очаквайте някой да каже, че ни чакат много "труд, пот и сълзи", защото този рефрен води държавниците. Държавниците, които са готови да жертват и себе си и партиините си интереси. Всичко друго е политическо зомбиране, игра на оцеляване от избори на избори в гробището за нашите илюзии.