Знаете ли, че десетката в мишената за стрелба е голяма, колкото 1 стотинка (16 мм в диаметър). Спортната стрелба е спорт, който не прилича на никой друг – тук всеки удар на сърцето, всеки излишен дъх, ускоряване на пулса, потрепване на ръката, всяка прокрадната излишна мисъл – може да отклони куршума от целта. А 16 мм са достатъчни да те лишат за още 4 години от златото на олимпийския или световния връх
Медали, светкавици и няколко изстрела в десетката
-
България 1 мин.Какво ще е времето до края на септември? -
Съдържание от партньори 4 мин.Кока-Кола ХБК и партньори почистиха над 1500 декара замърсени площи в 17-ото издание на „Моят зелен град“ -
Тази сутрин 4 мин.Жена е със счупена ключица след удар от 15-годишен с тротинетка: Карал ли е с превишена скорост? -
България 5 мин.Първи учебен ден: Звънецът удари в над 2300 училища (ОБЗОР) -
Светът 3 мин.„Катастрофа с епични размери“: Смъртоносни наводнения в Европа, издигат защитни бариери (ГАЛЕРИЯ) -
Светът 6 мин.Има задържан за стрелбата в близост до Доналд Тръмп -
Тази сутрин 1 мин.Германия връща граничния контрол по сухопътните си граници
-
България 1 мин.Какво ще е времето до края на септември? -
Съдържание от партньори 4 мин.Кока-Кола ХБК и партньори почистиха над 1500 декара замърсени площи в 17-ото издание на „Моят зелен град“ -
Тази сутрин 4 мин.Жена е със счупена ключица след удар от 15-годишен с тротинетка: Карал ли е с превишена скорост? -
България 5 мин.Първи учебен ден: Звънецът удари в над 2300 училища (ОБЗОР) -
Светът 3 мин.„Катастрофа с епични размери“: Смъртоносни наводнения в Европа, издигат защитни бариери (ГАЛЕРИЯ) -
Светът 6 мин.Има задържан за стрелбата в близост до Доналд Тръмп -
Тази сутрин 1 мин.Германия връща граничния контрол по сухопътните си граници
Весела Лечева е част от елита в спортната стрелба, не само в българския, но и в световния спорт. Тя е единствената жена носител на 5 световни титли в олимпийската дисциплина „Стрелба с пушка“, както и още 4 световни купи. Като шампионка, в онези години всички спортисти разказват на Весела, че усещането на Олимпийските игри е съвсем различно. В началото тя не вярва докато не стъпва на огневата линия в Сеул през 1988 г.
„Нямах състезание, което бях загубила в този момент. Печелех всички световни и европейски купи и Олимпийските игри бяха просто следващото състезание и си представях, че те са просто следващото състезание, което няма да бъде по-различно“, разказва тя и си спомня как в онези години на едно световно първенство от всяка държава участват по трима, а на Олимпийските игри по двама състезатели, което означава, че основната конкуренция от силите в спорта, тогава Русия, САЩ и Германия, ще бъде по-малка на Олимпиада.
В онзи ден Весела е във върха на спортната си форма, а дисциплината „Жени – пушка“ е първа в графика на Игрите. Още на летището в Сеул 50 журналисти чакат нашата шампионка.
„Цялото внимание беше насочено към моето име. Говореше се, че първият златен медал ще отиде в България при Весела Лечева. Когато видях толкова много камери и журналисти на летището, си помислих, че някоя рок звезда идва в този момент, защото всяка Олимпиада е свързана с много музикални събития. Оглеждах се наоколо, за да видя кой идва“, си спомня тя.
Оказва се, че всички са дошли заради нея. За „Жените на България“ Весела разказва, че не толкова самата стрелба, колко светкавиците на фотоапаратите, стигащи до огневата линия, предизвикват шок в състезателките. Тежко състезание, тежка конкуренция – след неуспех при първата си стрелба Весела успява за отрицателно време да навакса пропуснатите 6 точки и половина и стига до сребърния медал, като става само на точка и половина от германката.
„За мен тази Олимпиада беше успех, тъй като въпреки всичко второто място си е изключително постижение и знам колко много ми струва това нещо“, казва тя.
Българската следа
На вторите си Олимпийски игри в Барселона през 1992 г. тя вече има опита от голямото състезание на волята.
„Точно на старта в тази дисциплина "Въздушното оръжие", която ми беше драматична в Сеул, успях да вляза с втори резултат във финала. В 10:00 часа започваше състезанието. Дойде съдията на огневата линия, който по стечение на обстоятелствата се оказа българин, да ни предупреди, че финалът ще бъде изместен с половин час по-късно заради проблеми в електрическата система“, разказва тя.
Традиционно в онзи момент се отделя от останалите, за да се концентрира, далеч от публиката, виковете и аплодисментите. Точно преди да излезе на огневата линия баща ѝ, който е и нейн треньор, отива да провери какво става навън, за да прецени кой е точният момент да излезе.
„Върна се и каза: "Ти знаеш ли, че другите вече са застанали на огневата линия". Той не искаше да ми казва, че другите са започнали стрелбата, защото това щеше да бъде наистина срив за мен. Излязох от стаята и видях, че всички състезателки са на огневата линия и всъщност се оказа, че промяната на часа за финала е отпаднала. Финалът е бил в 10 часа, но никой не ни е предупредил", разказва с развълнуван глас за първи път пред българска медия Весела Лечева.
„Състезателите бяха заели позиции и видях само как всички мои конкурентки вече са застанали и съдията в този момент обявява пет минути за пробни изстрели, което беше край за мен, защото стрелбата отнема много предварителна подготовка“, добавя тя. „Започнах финалната стрелба. За мен това беше изключително безобразна стрелба. Баща ми казваше, че се движа на 6-то, 7-мо, 8-мо място, но последните три изстрела са ме върнали към второто място. Бяха изключително централни десетки. Може би Господ ми помогна в този момент. Кошмар, наистина кошмар и това беше шансът да взема златния медал, но го изпуснах“.
Питаме Весела дали смята, че „българската следа“ е изиграла роля в тази ситуация и я е лишила от първото място?
„Много години не съм разказвал този момент, защото не искам да звучи от рода, че търся причината на друго място. Знаете, че тогава еуфорията всеки да вземе златен медал тежеше на всеки един и това щеще да бъде едно обяснение от типа: "Ето тя загуби и прехвърля вината на друг“. Пазех си го за мен. Изключително лош спомен. Действително това беше възможност. Бях най-близо до златото. Чувствах се уверена за финал – в силата си, във върхова спортна форма“, си спомня тя и казва, че не съжалява за нищо, защото е изпълнила детските си мечти в спорта и не би променила нищо, ако трябва пак да го изживее отново.
Един стрелец в нечестната игра на политиката
Още от детството свободното време за Весела Лечева е мираж. Дните ѝ преминават в кръговрата училище-тренировки, училище-тренировки. В онези години тя не прилича на останалите момичета. Не ходи по кафенетата, дискотеки и пропуска голяма част от рождените дни на приятелите си.
„Дори на абитуриентския ми бал баща ми дойде да ме вземе в 12:00 часа в полунощ, защото на другия ден започваше държавното първенство. Не съм се чувствала ощетена и мога да кажа, че в годините след това съм имала само ползи от спорта“, казва тя.
„Това, което учи спорта е, че когато паднеш, можеш да се изправиш и да продължиш напред. Това в живота е много важно. Да се научиш да губиш, да се научиш да уважаваш противника, или както казват в политиката "опонента си“, казва Лечева.
След неуспешен финал в Сидни, тя взима тежкото решение да сложи край на професионалната си спортна кариера. Затваря куфара с пушките и не ги отваря години наред. В този тежък за всеки един спортист момент, когато цялото ти ежедневие и начин на живот се променят само за 24 часа, тя получава неочаквана покана да влезе в гражданската квота на БСП за Парламентарни избори.
„От спортната стрелба – един изключително организиран, целенасочен живот – отидох да плувам в необятното море или океан без спасителен пояс в политиката. Благодарение на всички качества, които бях изградила като състезател, успях да изкарам повече от 20 години в политиката“, казва тя и припомня, че в тези моменти „голямото име“ не помага, защото то трябва да се доказва всеки ден, независимо с какво се занимаваш.
По нейни думи има много професионални спортисти, които приключват състезателната си кариера и разчитат само на името си, но то работи до едно време. След това ти започваш да работиш за него.
И след края следва начало
