„Аз съм един съвсем обикновен човек.“ Ако някой ви каже така, не му вярвайте. Има голяма вероятност да е точно обратното. В България има много успешни жени. Всяка в своята област.
За някои от тях сме чували, други обществото държи в сянка. Но дори и в сянка, няма да чуете подобна жена да недоволства. Защото нейната мисия в живота не е да гребе с шепи звезден прашец и да я дават по телевизията в праймтайма.
Представяме ви Венелина Николова – един истински воин на светлината, една успешна жена, съпруга, майка и баба. Учител по призвание и боец по душа: тя е нашият герой в епизод 28 на дигиталната поредица на bTV Media Group – „Жените на България“.
Венелина е преподавател по физика с над 30-годишен стаж. В последните години е директор на едно от топ училищата в София – 125 СУ „Проф. Боян Пенев“ в кв. „Младост“ 1. Срещаме се с нея, за да разберем как живее един учител през 2022 година, в 21 век? Какво дава смисъл на една от най-хуманните и доблестни професии в света тук, в България?
„Нация, която уважава себе си, преди всичко трябва да уважава учителите си“, казва ни Венелина, която ни посреща в своя втори роден дом – училището.
„Да бъда учител не ми беше детската мечта. В училище бях бунтар, бях доста палава. Аз обаче обожавам професията си, живея с децата и заради децата“, разказва ни г-жа Николова, която застава от другата страна на барикадата едва 23-годишна:
„Беше през 1990-а, току що бях завършила. Попаднах в изключителен колектив в един столичен техникум. И ме направиха класна на 25-26 момчета, прекрасни момчета. Така започна всичко. Нито за миг не съжалявам, макар че преди да вляза да уча физика, имах планове да запиша метеорология в университета.“
Съдбата си знае работата. С метеорологията е свършено, защото в българското образование влиза един изключителен човек, с дух, от който може само да паднете на колене. Личност, на която единственото, което може да направите, е да се възхитите. И да си пожелаем всички заедно в българските училища да има повече Венелини Николови.
„Най-голямото щастие за мен е да видя учениците си успели. Всъщност, няма неуспяло дете. Всяко дете е различно и необикновено. Всяко дете има свой облик. От нас се иска да бъдем до тези деца, да ги насърчим, когато трябва, да ги похвалим, да им дадем по нещо от себе си, което да им остане за цял живот“, споделя Венелина, която днес живее втори живот.
На 9 октомври 2021 г. нейният свят се преобръща. Завинаги. Тя официално влиза в статистиката като поредната жена у нас, която чува диагнозата „рак на гърдата“:
„Приех го не като битка, а просто като житейско препятствие, което трябва да преодолея.“
Следват дълги месеци на лечение. Минава през осем химиотерапии, през многочасова, сложна операция, през тежка терапия и следоперативната намеса. През всичкото това време г-жа Николова не спира да работи, да е близо до колегите и до учениците, макар и от разстояние:
„На 24 май имах 1 см коса, но бях свалила перуката си, веждите ми все още не бяха пораснали, но дойдох в училище, водих тържеството и бях изключително щастлива да се завърна там, където ми е сърцето.“
