Френските законодатели подновиха един от най-поляризиращите дебати в страната за асистираното самоубийство, предаде БГНЕС, позовавайки се на "Евронюз".
Депутатите започнаха разглеждане на два законопроекта, фокусирани върху подобряване на палиативните грижи и легализиране на асистираното самоубийство за възрастни над 18 години с нелечими, напреднали или терминални заболявания.
Това ще позволи на пациентите да получат или да си приложат смъртоносно вещество сами или с медицинска помощ.
Предложеният закон, който ще позволи достъп до смъртоносни вещества при строги условия, предизвика ожесточени дебати в политическите среди.
Законът обаче постанови, че само пациенти, способни свободно и ясно да изразят информираното си желание да сложат край на живота си, ще имат право на това.
Това означава, че пациенти с Алцхаймер или в необратима кома не могат да бъдат считани за подходящи за този акт.
В допълнение към изискването искането на пациента да бъде направено свободно и информирано, законодателството сочи, че пациентът трябва да страда от физическа или психическа болка, която не може да бъде облекчена чрез лечение.
Дълбоки политически разделения
Подкрепен от привържениците на френския президент Макрон и голяма част от левицата, законопроектът среща силна опозиция от консервативни депутати и крайната десница, които твърдят, че ресурсите трябва да бъдат насочени към подобряване на палиативните грижи.
Центристкият депутат Оливие Фалорни се изказа страстно в подкрепа на правото на смърт: „Няма нищо по-красиво от живота, но понякога има нещо по-лошо от смъртта. Да, има нещо дори по-лошо от смъртта, когато животът се е превърнал в неотклонима агония“, заяви Фалорни в парламента.
Филип Жувен, консервативен депутат и практикуващ анестезиолог, изрази дълбока загриженост относно потенциалните опасности от легализирането на асистираната смърт.
„Никоя страна не е стигнала толкова далеч, както по обхват, така и по бързина, слабост на контрола и натиск, който това ще окаже върху най-уязвимите. Това, от което се нуждаят болногледачите и пациентите, е време, за да се грижат, да облекчават и подкрепят“, каза Жувен.
Криза в палиативните грижи
Докато дебатът се разгаряше в Националното събрание, стотици протестиращи се събраха на няколко улици по-далеч.
Облечени в сини медицински престилки и лежащи на земята, за да символизират „открита болница“, протестиращите, водени от про-животната асоциация Алианс Вита, поискаха по-големи инвестиции в палиативни грижи, вместо легализиране на евтаназията.
По цялата сцена бяха разпръснати плакати и транспаранти с надписи като „Искаме палиативни грижи“, „Не на евтаназията“ и „Подкрепете най-уязвимите“.
Един от основните аргументи срещу законопроекта е значителният недостиг на качествени палиативни грижи във Франция.
Според оценки на Cour des Comptes (върховната одитна институция на Франция) почти половината от хората, които биха могли да се възползват от палиативни грижи, не ги получават. Това представлява приблизително 180 000 пациенти годишно.
Проблемът е особено тревожен в домашните условия и домовете за възрастни хора, където медицинските специалисти често не разполагат с необходимото оборудване за грижи в края на живота.
Тюгдуал Дървил, президент на организация в подкрепа на живота Алианс Вита, открито се противопостави на законопроекта, като подчерта, че здравната система трябва да бъде реформирана, преди да се обмисли асистираното самоубийство.
„Трябва да реформираме здравната система, да направим грижите достъпни за французите, особено облекчаването на болката и палиативните грижи, и да запазим защитата, която осигурява забраната за убийство между болногледачи и болни“, заяви Дървил по време на протест пред Националното събрание.
Мнозина противници на законопроекта твърдят, че липсата на подходящи палиативни грижи е основната причина за страданията на много пациенти и желанието им да сложат край на живота си.
Севърайн, протестираща и яростна противничка на законопроекта, смята, че точно това се е случило с леля ѝ.
„Леля ми страдаше психически... Не можеше да живее сама, затова я изпратиха в дом за възрастни хора. Там нямаше никой. Общият лекар идваше веднъж на два месеца. Нямаше кой да облекчи психическите ѝ страдания. Затова тя се опита да се самоубие. Искаше да умре, защото нямаше решение на страданията ѝ“, обясни Северин в интервю за Евронюз.
Окончателното гласуване на двата законопроекта е насрочено за 27 май. В рядък случай политическите партии решиха да не налагат партийна дисциплина поради личния характер на предложението. Това означава, че депутатите ще гласуват според собствените си убеждения.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
