Художник, автор на книга и майка на три деца. Разказва за майчинството по хумористичен, но и реалистичен начин. Говори с думи и най-вече с илюстрации. Леко е плаха в изказа си, но е смела, когато рисува. Успява да се надсмее на себе си, защото знае, че перфектен родител просто няма.
В собствените си карикатури обаче не е усмихната и няма отговор защо. Всъщност е позитивен човек, гледа на живота от хубавата му страна и носи уникален заряд в себе си. Споделя, че да бъдеш майка е истинско предизвикателство, но и роля, която всяка жена избира сама.
Казва, че нищо не може да те подготви за този момент – той просто се изживява. И това, което иска за децата си, е те да бъдат добри и истински хора.
Такава е Неда Малчева - дамата, която ни гостува в Епизод 12 на „Жените на България“.
Майчинството е прекрасно, розово и сладко, докато не затворите вратата на дома си. Това е описанието, което Неда дава на страницата си във Фейсбук. В профила си тя качва илюстрации, с които показва забавната страна на родителството, макар то да е нещо повече от смях и хумор.
Неда го знае най-добре като майка на три деца, която непрекъснато изпада в какви ли не странни и смешни ситуации, от които също ѝ се плаче понякога.
Рисува сама себе си. Влиза в ролята на майката от комиксите, които качва в сайта си „Ежедневието на една луда майка“ и които описва в книгата си „Ще видиш ти, като родиш“. В нея показва моментите от ежедневието на всяка майка, които са скрити зад завесите.
За майчинството е категорична, че няма точна формула. Няма книга, няма филм, които да те подготвят за това да бъдеш родител. Теорията пък съвсем се разминава с практиката с появата на второто дете, когато се заблуждаваш, че отглеждането му ще бъде като при първото.
„Майчинството ме промени. Станах по-тревожна, по-параноична, но като цяло се старая да гледам на живота от хубавата му страна“, казва Неда.
Самата тя споделя, че не е идеалният родител, такъв наистина не съществува. Умее да иронизира себе си чрез илюстрациите, които сама рисува. Те са основното в работата ѝ. Всъщност, Неда се възприема преди всичко като художник, а не като писател.
