От 1 януари догодина официално ще заработи новият модел за управление на средствата за втора пенсия. Той предвижда три подфонда с различна степен на риск и очаквана доходност – динамичен, балансиран и консервативен.
Основата на модела е т.нар. инвестиране, съобразено с жизнения цикъл. Идеята е инвестиционният риск постепенно да намалява с наближаването на пенсионната възраст.
„Докато си много млад и имаш достатъчно време пред себе си, имаш по-динамичен инвестиционен портфейл. Той носи повече риск, но и по-висока доходност в дългосрочен план“, обясни Светлана Несторова от Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.
Свързана новина
По думите ѝ в средната фаза на живота портфейлът трябва да бъде по-балансиран, а непосредствено преди пенсиониране средствата да се управляват консервативно, с фокус върху запазването на натрупаното.
Как ще бъдат разпределени средствата?
Предвиденият в закона модел е хората до 50 години да бъдат в динамичен подфонд. Между 50 и около 62 години средствата ще бъдат в балансиран фонд, а през последните три години преди пенсиониране – в консервативен.
Всеки осигурен обаче ще има възможност да направи собствен избор, ако има различно виждане за начина, по който да бъдат управлявани парите му.
Несторова даде личен пример. Тя е навършила 50 години преди месец, но е подала заявление да остане в динамичен фонд до навършването на 62 години.
Според нея този избор е подходящ за хора, които се интересуват от финансовите пазари, не се страхуват от инвестирането и приемат по-високия риск.
„За голямата част от българите правилното решение ще бъде да се приеме предвиденото в закона като разпределение“, смята тя.
Хората, които са силно притеснени от инвестиционния риск, също могат да изберат консервативен фонд за целия период. В този случай обаче трябва да са наясно, че основната му цел е да пази натрупаните средства, а не да ги увеличава значително.
Свързана новина
Може ли инфлацията да изяде втората пенсия?
Според Несторова именно доходността е начинът за защита на спестяванията от инфлацията.
„Цялата идея на реформата е да борим инфлацията и да сме по-добри от нея“, обясни тя.
При достатъчно дълъг инвестиционен хоризонт вероятността динамичният фонд да донесе по-нисък резултат от консервативния е малка, смята Несторова. По думите ѝ за динамична инвестиция е добре човек да има хоризонт от минимум пет години, а по възможност – седем или десет.
Осигурените няма да бъдат обвързани завинаги с първоначалния си избор. Всяка година те ще могат да променят както пенсионното дружество, което управлява средствата им, така и избрания подфонд.
Свързана новина
Това означава, че човек може да промени решението си, ако с времето промени отношението си към риска или финансовите пазари.
За повечето хора няма да е необходимо да предприемат допълнителни действия. Ако обаче искат да изберат различен от предвидения според възрастта им подфонд, ще трябва да заявят това пред пенсионното дружество. Процедурата може да бъде извършена и онлайн.
Знаем ли къде са парите ни?
Според Несторова най-важното послание към хората е да проверят в кое пенсионноосигурително дружество се намират средствата им и какъв е размерът на натрупаната сума.
„За пенсионната партида трябва да се мисли като за банкова сметка. Тези пари са лични, собствени, наследяеми, връщат се в семейството. Трябва да знаем къде са и трябва да знаем колко са“, каза тя.
Информация за начина, по който се инвестират средствата, се публикува от пенсионните дружества. На сайтовете им могат да се видят инвестиционните портфейли, включително географското разпределение и секторите, в които са вложени средствата.
Данни за доходността се публикуват и от Комисията за финансов надзор.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
