“Честито царство, както тогава са се поздравявали нашите предци. Неразбирайки, разбира се, големия международноправен контекст на събитието, което се е изпречило пред тях, но съзнавайки много добре, че сме направили една решителна крачка да напредва своето развитие, което е и факт“.
Това коментира в „Тази сутрин“ историкът проф. Петър Стоянович.
„По време на комунизма нямаше такъв вид празненства, защото всяка една независимост пораждаше по-скоро проблеми, отколкото чувство за гордост. Ясно защо - тя не се изучаваше в нито една от формите на българското образование, т.е. споменаваше се в българския образователен курс“, посочи той.
„Боя се обаче, че и в последните тридесетина години независимостта остана, дали някак си по навик, дали с някаква по-задна цел при някои части на българското общество, в едно относително забвение. Колкото повече българи искат да бъдат независими, толкова повече, във всички случаи, има сили, които искат да го върнат в едно по-удобно русло на някаква зависимост“, коментира историкът.
Свързана новина
„Не че е възможно в политиката, в дипломацията и в стопанската дейност човек или субект да бъде независим. Въпросът е в това, че независимостта не предполага да си сам и един на този свят, горд и справен с байрака, качен на някой баир, а означава съзнателно да следваш принципи и каузи, в които си убеден и които смяташ, че защитават твоите национални интереси и дългосрочно изпълняват предначертанията на твоята национална кауза“, отбеляза проф. Стоянович.
„Мисля, че в момента това нещо е трайното ни ефективно членство в европейското семейство, т.е. в най-цивилизования свят на тази планета, и, от друга страна, е гарантирана от военния съюз НАТО“, посочи той.
„Ако в историята успехите се случваха само от мъжество, щяхме да имаме една камара хладни тела и голям мерак. Слава Богу, голямата симбиоза, сериозната връзка между исторически успех и мъжество, храброст, дързост е в това да се подготвиш достатъчно добре, да имаш търпението да изчакаш най-подходящия за това момент и, разбира се, да имаш куража да го осъществиш“, смята Петър Стоянович.
Свързана новина
„Големият проблем на новата българска история, на нашите предци, който, за жалост, отново казвам, не изучаваме достатъчно в българските читанки и учебници, е, че ние, българите искаме с факта на освобождението ни след османския период веднага да постигнем ново освобождение, обединение на българските земи – колкото се може по-бързо, колкото се може по-максимално, с най-много население и територии, поради което и до днес ние теглим големите последствия на своята прибързаност и на своите мераци“, отбеляза той.
„В 1908 година българската политическа класа, начело с българския княз Фердинанд и правителството на Малинов, изчакват достатъчно дълго концерта на международните сили, за да могат да поставят на дневен ред, разбира се, с голяма доза хусарски плам, и българския въпрос, който умело се вписва в разположението на тогавашните сили и интереси. Да, избран е подходящ политически момент и българската политическа класа може да отбележи една от немногото си истински добре организирани дипломатически удари в новата българска история. Действали са с търпение и прозорливост“, коментира проф. Стоянович.
„Независимостта на България е един политически призрак, който се включва няколко пъти в края на XIX и в началото на XX век. С него големите гении на българската политическа и дипломатическа сцена няколко пъти опитват да шантажират великите сили още от Стамболово време. И, разбира се, с ясното съзнание, че в края на XIX век това практически е по-скоро невъзможно.
Няма как един континент - да не говорим за големите сили на тогавашния свят, да се съобразят единствено и само с, разбира се, справедливите очаквания и желания на българското племе. Те, тези желания, трябва да бъдат инкорпорирани, вкарани контекстуално в нещо по-голямо – европейско и световно“, отбеляза историкът.
Свързана новина
„По същия този начин българският въпрос от началото на XX век бива разглеждан като част от големия тогавашен опит на великите сили да преразгледат окончателно и безвъзвратно до края на Първата световна война договорите от XIX век. 1908 година България обявява своята независимост – един исторически ход напред.
Практически от 1908 година България се появява като самостоятелен правен субект на световната сцена. Ние дотогава практически не съществуваме, гледано по члена и закона на международното право. В същото време други велики сили правят други действия, които уголемяват техните територии и им носят определен дивидент“, посочи проф. Стоянович.
„Да направиш една крачка в марша на великите сили не е малко и смятам, че на всеки 22 септември, а защо само тогава, и по-възрастното поколение, и особено учащите, студентите и младежта трябва да не забравят, че най-лесно е да се обявиш за независим, но е най-трудно да се опазиш зависим - единствено от високите принципи, от добрата вяра и от чудесните намерения. Ако това можем да направим и ние като българи от XXI век, когато нещата няма как да станат с цилиндрите и рединготите на едно предишно столетие, ще е наистина една добра възможност да докажем, че сме истински част от цивилизования свят и да направим България онова, за което са мечтали хората преди век и нещо“, заяви още той.
Свързана новина
„Всички държави и нации, които се смятат за по-малки, имат този, за жалост, исторически или психологически комплекс - че съдбата ни се решава някъде другаде, че е подчинена на чужди интереси. Все някой на някого е виновен. Това пък в България и въобще на Балканите е национален спорт. Ние често казваме, тръгваме да се развиваме, а сега смятаме, че някой от великите сили е направил необходимото, за да ни скара с балдъзата и с тъщата. Мисля, че тази голяма специфика – да можеш да разбереш, че не е само територията, която те прави голям, не е само населението, което те прави могъщ. В големия свят на гигантски промени в технологиите, на предстоящото трайно заселване на Луната, голямото и малкото са вече различни. В политиката и ние в България това не можахме да го разберем. Големите и малките теми си размениха местата“, отбеляза историкът.
„Ако има едно качество, което, не знам защо се превърна в етикет, това стана омразата. Преди я знаехме главно в едни по-други и по-социално мрачни времена от разказите на Елин Пелин.
Свързана новина
Не мога да разбера защо, колкото българинът става по-богат, по-перспективен, с повече възможности да опознае себеподобния и света, той става все по-недоволен и все по-мрачен за своя живот. Вероятно мрази и себе си“, казва Петър Стоянович.
„Ние отдавна нямаме каузи поради факта, че живеем в това, което по-възрастните поколения наричаха „да живееш в Кореком“. Съвсем младите не могат да разберат това леко намигване. Ние живеем в такава презадоволеност, че нямаме и не желаем да имаме кауза, за която да жертваме време. Камо ли да легнем да умрем на бойното поле. Това е един много голям поколенчески проблем. Проблем на възпитанието, проблем на идентификацията между нация и държава“, смята историкът.
Той коментира и предложението на МОН за общ учебник по БЕЛ, история и география
„Искаме един учебник, за да могат младите българки и българи да нямат възможност и необходимост да мислят повече от една официална линия. Това, разбира се, в XXI век в Европа е опасно нещо. И се очудвам, тъй като през 2023 година имаше вече едно голямо събиране в присъствието на тогавашния президент и вицепрезидент с историческата гилдия, в която български историци и в най-левия спектър, и в консервативно-белия спектър еднозначно се изразиха против тази идея“, посочи Стоянович.
„Надявам да е въпрос на едно хрумване, което все пак да бъде поставено на дискусия, най-малкото пред гилдията и пред българското население, за да може и неговите вносители да разберат силната противоречивост на тази идея – да гледаш към Луната само през една водопроводна тръба“, посочи още професорът.
Какво още коментира той - чуйте във видеото.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
