И хан Аспарух да сложим на мястото на паметника на Съветската армия, пак ще има разногласия. Столичани се нуждаят от място, където да са част от природата, а не част от изпаренията и асфалта. Това каза в предаването „Тази събота“ историкът проф. Петър Стоянович.
„Пространството на Княжеската градина по царско време е разделено между улица „Гурко“, канала, булевард „Цар Освободител“ и днешния булевард „Васил Левски“. Едно огромно пространство, което в зората на Третата българска държава всъщност е било на ръба на градския център“, обясни историкът.
По думите му тогавашният булевард се е наричал Окръжен булевард - взет е пример от Виена и нейния Ринг. „Това е рингът на София, който огражда същинския град. След това е кръстен в чест на втория български княз – булевард „Фердинанд I“. После носи и други съветски и български имена“.
„Това огромно каре на ръба на града е замислено като място за всякакви удоволствия, почивка и занимания на софийското население. От дясната му страна, гледайки извън града, приблизително от днешното Министерство на спорта, се е разполагала Княжеската зоологическа градина. Лична заслуга на княз Фердинанд, която е стигала почти до днешния стадион „Васил Левски“, коментира проф. Стоянович.
Той обясни, че по-улегналите столичани и гости на столицата помнят много добре това прекрасно място. „През 1982 г. я закриха и я преместиха в другия край на града. Не знам дали по-младите зрители могат да си представят, че там е имало слонове и всякакъв друг вид животни“.
„Там, където в момента е идеалният център на София. От гърба на бившия паметник на Съветската армия до улица „Гурко“ – всичко това е било зоологическа градина“, обясни историкът.
Проф. Стоянович сподели, че тогава се е влизало откъм булевард „Васил Левски“, където горе-долу сега е спирката на градския транспорт. „Помня го като дете, защото живеех наблизо. Вляво бяха лъвовете, тигрите и останалите хищници. Вдясно беше терариумът. Всички змии и крокодили страшно ни впечатляваха“.
След това, от лявата страна, идва паметникът на Съветската армия. Пространството е напълно преобразено след 9 септември.
„Между зоологическата градина, булевард „Цар Освободител“ и Софийския университет е имало една голяма градина – подарък от царското семейство за софийските деца. Затова се нарича Княжеска. Започва още по време на княжеския период с Александър и Фердинанд, но своята цялост добива по времето на цар Борис“, посочи той.
По думите на историка тя е била заобиколена от ограда, която днес хората, интересуващи се от българска история, могат да видят около резиденция „Лозенец“. „Тя е взета направо оттам - „копи-пейст“, както биха казали на съвременен език“.
„Интересното е, че на мястото на зоологическата градина по-късно има ботаническа градина, където работят придворните ботанически институти. След това идва голямата площ, която днес е около паметника на Съветската армия“, каза проф. Стоянович.
Историкът подчерта, че на мястото на всичко това, зад зоологическата градина, около Балканските войни или непосредствено след тях, е трябвало да бъде изграден новият дворец на Българското царство. „Той напомня на някои от дворците на цар Фердинанд в днешна Словакия. Малко се знае за тях“.
„Балканските войни, Междусъюзническата война и след това Първата световна война, както и крахът на следвоенна Европа, правят невъзможно построяването на подобни представителни сгради“, коментира той.
По думите на проф. Стоянович по същия начин във Виена е построена само половината от новия дворец на Площада на героите, а другата част изобщо не е изградена заради Първата световна война.
„Ние сме били и доста по-бедна страна. Проектът изобщо не започва. Но си представете каква красота на фона на Витоша би се появила в центъра на София“, каза той.
„Животните ги преместихме на другия край на града. Там, между другото, има една много сносна и относително добре поддържана градина. На мястото на старата зоологическа градина през 1982 г. направиха парк по един по-съвременен начин“, обясни историкът.
По думите му е имало големи тръби, които излизали от земята и страшно впечатлявали децата от квартала. „За едно дете беше невероятно да гледа такива огромни конструкции. Те служат за обезвъздушаване на подземните етажи и помещения. Но сега и дворец, и животни няма“.
„Аз съм лишен от изпълнителна власт, което ме прави изключително свободен да аргументирам мнението си като жител на град София. Това огромно каре, за което говорим, е мислено от значително по-умни от нас градостроители, архитекти и политици като място за зеленина, разходка и отдих в прекрасния център на града. Според мен би било престъпление там да се строи нещо голямо“, коментира проф. Стоянович.
Според него паметникът на Съветската армия, който се намираше там, ясно е отишъл в историята. „Няма да говорим идеологически. Мисля, че всички са наясно. Появи се отново спорът дали ще се върне. Според мен няма как да се върне. Все пак сме в XXI век“.
„Но не може да махнем един тоталитарен монумент и върху постамента да сложим майка с дете, Кирил без Методий, Методий без Кирил, български войн или хан Аспарух. Не стават така тези неща“, коментира той.
Според него най-логичното е този парк, този голям ареал, да се адаптира като едно общо пространство и да се върне в прекрасния си предвоенен вид на Княжеска градина.
„Да стане място за почивка, за разходка, чудесно озеленено и красиво направено, без непременно някакъв монумент, около който да се развива общественият живот. Защото съм абсолютно сигурен, че дори хан Аспарух да бъде предложен - а това също беше идея, пак ще има разногласия“, поясни историкът.
„Казвам го с цялото си уважение към българската история. Но не може всеки път, когато имаме монумент, веднага да търсим нов постамент и нова фигура отгоре“, каза проф. Стоянович.
Според него жителите на този все по-труден за живеене град имат нужда от едно истински хубаво голямо място, където да се чувстват хора, част от природата, а не част от изпаренията и асфалта. „Освен това то е едно много хубаво и естествено предмостие към голямата Борисова градина отвъд канала“.
