В навечерието на втората година от трагедията в Нови Сад – политически обрат в Сърбия. Предсрочните парламентарни избори протекоха при рекордно висока избирателна активност, но и при множество нарушения, сблъсъци и сигнали за натиск върху избиратели.
Седмица след вота, какви са възможните сценарии пред Сърбия – репортаж на специалните ни пратеници Николай Кръстев и Константин Димитров.
Тежките заграждения в парка между парламента и президентството в Белград изчезнаха за минути. Мястото беше най-охраняваната зона в центъра на сръбската столица през последните година и половина. В него лагеруваха привържениците на управляващите, за да пазят доскорошния президент Александър Вучич.
Часове след първите изборни резултати загражденията изчезнаха, а палатките бяха разрушени. След 14 години на власт Александър Вучич и партията му загубиха мнозинството в парламента. Резултатът извади хиляди жители на Белград на улиците.
На сутринта в свободния вече парк се срещаме с журналиста Слободан Георгиев.
„Вучич го превърна в паравоенен лагер, който беше напълно защитен от полицията. Вътре имаше престъпници, наркодилъри и сходни банди и разрушаването му, мисля, символично представлява разрушаването на системата на Вучич. Ето защо хората са тук от снощи, дори дойдоха да го почистят“, казва Слободан Георгиев, журналист.
На километри от столицата, недалеч от Нови Сад, където падналата козирка на жп гарата отне живота на 16 души и провокира студентското недоволство, се срещаме с политолога Александър Попов.
„Изглежда, че студентите успяха да мотивират противниците на режима, както и онези, които досега не са гласували. Те правиха кампания, която не беше видима в медиите, освен в двете независими телевизии N1 и NovaS. Те използваха една друга тактика, която се оказа много добра, понеже властите гледаха да ги очернят по всякакъв начин, че желаят най-лошото на Сърбия. Те се придвижваха пеша по обиколни пътища на път за митингите в Крагуевац или Нови Сад, като по този начин минаваха през най-малките населени места и хората ги виждаха. Тогава те си казваха: „Това са наши деца“. Така те спечелиха по-възрастните хора, които са склонни обикновено да гласуват за управляващите, но сега гласуваха за тях“, коментира Александър Попов от Центъра за регионална политика в Нови Сад.
Отново в политическия център на Белград. Събитията от последните дни напомнят за тези от 2000 г., казва бившият премиер на Сърбия Зоран Живкович. Тогава сръбското общество направи друг избор, като свали Слободан Милошевич, който разпали войните в бивша Югославия.
„Ето, това е значка от 2000 г. Тогава всички бяха против Милошевич, а сега след двадесет – двадесет и пет години имаме повторение и наистина беше достатъчно и управлението му продължи твърде дълго. Предишното управление не беше перфектно, но Вучич беше възможно най-лошото нещо, което се случи в сръбската история през последните сто години, и това, което стана, беше логично. Това е краят му. Свърши се“, казва Зоран Живкович, бивш премиер на Сърбия.
Живкович е убеден, че това е краят на Александър Вучич.
„Случи се така, че мнозинството от сръбските граждани не можеше повече да търпи това, което се случваше през последните петнадесет години. Това е мръсна комбинация от престъпност, примитивизъм и всичко, което може да бъде отвратително. Студентите контролираха добре изборите и предотвратиха изборната кражба. В голямата си част и победата е такава, че половин милион души повече гласуваха за студентите, отколкото за това деградирало правителство“, казва още Живкович.
Журналистът Слободан Георгиев вижда друг възможен сценарий. Той не изключва партията на Вучич да се върне към сръбските крайни националисти на Войслав Шешел, от които произлезе през 90-те.
„Моята прогноза е, че това, което сега се нарича Сръбска прогресивна партия, всъщност ще се върне към това, което беше Сръбската радикална партия – група десни фанатици, които след това ще се опитат да сформират сръбския вариант на „Алтернатива за Германия“. След това ще използват тази вълна, за да се опитат да се върнат в сръбската политика. Но не съм сигурен дали Вучич ще я оглави“, казва Георгиев.
Студентите издигнаха като приоритет реформите в правосъдната система, борбата с корупцията и свободата на медиите. След вота все още не е ясно кой ще бъде следващият премиер на Сърбия. Възможни са подводни камъни за бъдещото управление.
„Според един от сценариите би имало обструкции от държавния апарат. Това би забавило някои процеси, които студентската листа иска да реализира. Но ако сегашното правителство остане, тогава има няколко подсценария, свързани с напрежение. Демократичните процеси в Сърбия не са на най-високото ниво“, коментира Велько Миладинович, журналист от белградския седмичник Nedeljnik.
В регионален план Сърбия ще трябва да преразгледа политиката си, която предизвиква напрежение, коментират анализатори.
„Сърбия при Вучич беше страна, която заплашва всички и е във война с всички. Те лансираха своята собствена теория за сръбския свят, което беше преди това Велика Сърбия. След това, когато станаха европейци, т.е. фалшиви европейци, уж се отказаха от политиката на Велика Сърбия, но затова пък създадоха сръбския свят, т.е. където живеят сърби на Балканите, Вучич да има контрол върху тях и да създава проблеми – в Черна гора, в Босна и Херцеговина и в Хърватия. Той е ученик на Шешел и такъв си остана“, казва Слободан Георгиев.
„Сега тези, които идват, се надявам да бъдат по-умни и да разберат, че това време е свършило. Стига с тази политика и се надявам, че новото правителство действително ще поведе Сърбия по-бързо към Европа, ако ЕС е готов да осигури възможност на Сърбия да се присъедини към него по-бързо“, допълва Георгиев.
Паркът в центъра на Белград отново е достъпен. И отново е притегателният център, в който са основните институции в Сърбия. Седмица след изборите изглежда различно, събирайки надеждите за най-добър сценарий за западната ни съседка.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
