„Останалите хора живеят или в страх, или в борба.“ С тези думи сръбската журналистка Даниела Бузурович описва живота в Сърбия по време на управлението на Александър Вучич.

В разговор с международния редактор на bTV Новините Николай Кръстев, проведен час преди обявяването на изборните резултати, тя разказва за страха, политическия натиск и надеждата за промяна, която студентските протести са дали на сръбското общество.

Според журналистката именно младите хора са успели да достигнат до гражданите и да ги мотивират да упражнят правото си на глас.

„От къща на къща“: Как студентите стигнаха до хората?

„Пеша го направиха. Те ходеха през цяла Сърбия, с велосипеди, от къща на къща. Говореха с хората. Две години не са малко. Направиха всичко възможно и сега хората най-накрая разбраха всичко това“, разказва Бузурович.

По думите ѝ продължителните протести не са обезкуражили студентите и техните поддръжници.

„Ние не го усетихме, защото всеки ден е едно и също. Всеки ден се борим“, казва тя.

Журналистката сравнява общественото напрежение с времето на Слободан Милошевич, когато масовите протести доведоха до политически промени в страната.

Според нея обаче днес социалните мрежи играят решаваща роля за разпространението на информация.

„Абсолютен контрол има върху всичко. Но имаме, слава Богу, социални мрежи. Имаме умен народ, който вижда какво се случва, и студентите, които направиха нещо необяснимо“, заявява тя.

„Има два типа хора – едните имат ужасно много пари, другите живеят в страх“

На въпроса какво означава да живееш в Сърбия при управлението на Александър Вучич, Бузурович отговаря категорично:

„Не се живее. Има два типа хора. Хората, които са с него, имат ужасно много пари. Те живеят прекрасно и не виждат какво ни е на останалите. Останалите хора живеят или в страх, или в борба.“

Тя отправя и тежки обвинения за политически натиск върху избирателите.

Според нея някои граждани се страхуват, че могат да загубят работата си, ако не подкрепят управляващите.

„Хората са изплашени. Те гласуват, защото ако не гласуват за тях и не направят снимка, губят работа, може би свобода, може би и живот“, твърди журналистката.

Бузурович изразява надежда, че след изборите страната ще успее да преодолее политическото напрежение.

„Искам да вярвам, че ще успеем да се освободим най-накрая и да живеем в нормална държава“, казва тя.

Защо няма европейски знамена на студентските протести?

Въпреки очакванията за промяна, по време на протестите в Сърбия не се забелязват масово знамена на Европейския съюз.

Според Бузурович това е съзнателен избор на студентите, които искат движението им да остане независимо.

„Те много ясно казват: Ние се борим за Сърбия, никой не е зад нас. Нямат големи пари, нямат протекция, нямат нищо освен чисто сърце и надеждата, че всичко ще стане нормално“, обяснява тя.

Журналистката смята, че Европейският съюз трябва да подкрепи демократичните процеси в страната и да признае волята на избирателите.

„Европа сега трябва да застане зад студентите“, призовава тя.

Какво предстои за Сърбия?

Международният редактор на bTV Новините Николай Кръстев прогнозира, че страната е изправена пред сложен политически период.

Според информацията, представена в разговора, предстои прегласуване в 50 избирателни секции, както и формиране на ново правителство и конституиране на парламента.

Кръстев посочва, че трябва да бъдат насрочени и предсрочни президентски избори след прекъсването на втория мандат на Александър Вучич.

„Пред Сърбия предстоят много сложни месеци“, коментира той.

Според Бузурович най-важното предизвикателство пред страната е политическата промяна да доведе до реална промяна в живота на гражданите.

„Ние не живеем нормален живот тук. Това, което преживяваме, никой не може да разбере“, казва журналистката.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google