Семейство и приятели си казаха последно сбогом със Слави Бинев. Бизнесменът беше убит в дома си в столичния квартал "Павлово" миналия уикенд, а днес в "Света София" се състоя и поклонението пред тленните му останки.

На него присъстваха дъщеря му Елена Бинева, както и синът му Калоян Бинев, Румен Петков, Симона Дянкова, Венцеслав Стефанов, Йордан Йовчев, Красимир Инински, Кимия Ализаде, Ивайла Бакалова, Евгения Калканджиева, Кирил Вълчев - Скалата, Калина Сакскобургготска и мъжът ѝ Китин Муньос.

Славчо Пенчев Бинев е роден на 10 декември 1965 г. в София. Образованието му преминава през спортното училище "Емил Марков" и Френската езикова гимназия в столицата, след което продължава обучението си в Националната спортна академия "Васил Левски".

В началото на професионалния си път Бинев се насочва към таекуондото, където постига национални и международни успехи. През 1990 г. печели балканска титла, а две години по-късно става европейски шампион на открито първенство в словенския град Целие.

Спортът остава важна част от кариерата му и след навлизането му в бизнеса. През годините той заема ръководни позиции в български и международни организации по таекуондо, а впоследствие оглавява Българската федерация по таекуондо.

Паралелно със спортната си дейност Бинев започва да развива частен бизнес. В края на 80-те години участва в създаването на клуб за бойни изкуства "Хан Аспарух", а впоследствие разширява интересите си към развлекателния бизнес, охранителните услуги, строителството и инвестициите.

През първата половина на 90-те години името му се появява в публикации за конфликтите между представители на различни силови структури. В този период Бинев е свързван с т.нар. бригада на каратистите и с опити за изграждане на алтернативни охранителни структури.

В края на 1993 г. е създадена асоциация "Защита", представяна като организация, която трябва да предложи алтернатива на охранителните фирми, свързвани с борческите групировки. В последвалите години около Бинев се разгръщат редица конфликти, отразявани широко в медиите.

Сред най-известните случаи е нападението срещу него в спортния комплекс "Дескрим" в началото на 90-те години. По-късно Бинев влиза в публични конфликти и с представители на групировката ВИС-2, включително с нейния лидер Георги Илиев. Споровете около столичното заведение БИАД също допринасят за публичния му образ през годините на прехода.

През 2007 г. Бинев прави сериозна крачка към политиката, след като е избран за член на Европейския парламент от листата на партия "Атака". През същата година се кандидатира и за кмет на София, като кампанията му е насочена срещу тогавашния кмет Бойко Борисов.

На европейските избори през 2009 г. Бинев получава втори мандат. Работата му в Европейския парламент е свързана с икономически и финансови въпроси, както и с международното парламентарно сътрудничество.

Отношенията му с "Атака" впоследствие се влошават. През 2011 г. той поема по собствен политически път и създава проекта ГОРД – Гражданско обединение за реална демокрация. Формацията се опитва да привлече представители на различни обществени и професионални среди.

През 2014 г. Бинев става народен представител от Патриотичния фронт в 43-тото Народно събрание. Избирането му за председател на парламентарната Комисия по култура и медии предизвиква остра реакция сред представители на културните среди и журналисти. Последват протести и публични призиви за оттеглянето му, а през декември същата година той подава оставка от поста.

През 2017 г. се кандидатира за депутат от листата на ДПС в 23-ти многомандатен избирателен район в София, но не успява да спечели място в парламента.

След оттеглянето си от активната партийна политика Бинев насочва вниманието си изцяло към спортното управление. Той продължава работата си в Българската федерация по таекуондо и участва в дейността на Българския олимпийски комитет.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google