Борис, който носи множество награди за България: Госпожата ме изкара на дъската и аз обърках. Това много ме засрами. Поисках някаква книга от баща ми

19-годишният Борис Донков от София е носител на множество световни и национални награди по география. Той мечтае само за едно – да остане в България и да успее да предаде знанията си.

Десетки състезания, множество отличия и една любов – към науката. Това е историята на Борис, който вече втора година е част от националния отбор по география.

„Още в детската градина имаше един случай, когато трябваше да кажем разликата между по-голямо и по-малко. Аз не обръщах внимание. Госпожата обясняваше нещо и така се случи - понеже шумях, тя ме изкара на дъската и аз ги обърках. Това много ме засрами и като се прибирах, казах на баща ми: „Моля те, донеси ми някаква книга, каквато и да е“. И той ми донесе на следващия ден един зелен, джобен атлас, издаден от Оксфорд, и аз започнах да го разглеждам. В този момент географията ми стана супер интересна. После в прогимназията и гимназията развих този интерес и започнах с олимпиадите“, разказва Борис Донков.

По думите му подготовката по география е малко по-различна от тази по другите предмети.

„Ако трябва да съм честен, подготовката по география е малко по-различна от другите предмети, защото например химици ще ви кажат, че те извършват редици експерименти в лабораторията, докато при нас едно излизане в парка също е подготовка. Не знаем каква ще е теренната работа по време на олимпиадата. Може да е много подобна на тази местност, защото географът се подготвя постоянно, а пък теоретичната подготовка е 1–2 часа дневно“, казва той.

Борис посочва, че го мотивира любопитството.

„Мотивира ме любопитството. Географът по природа е любопитен и книгата и телефонът не се самоизключват. В нашата подготовка социалните мрежи имат важна роля, защото географията е все пак наука за света около нас и как той се променя“, споделя Борис Донков.

А зад един успешен ученик почти винаги стои учител, който е основен двигател в любовта към знанията. За Борис това е Василка Йорданова, учител по география в НПМГ „Акад. Любомир Чакалов“.

„Борис бих го нарекла с езика на географията системна категория ученик, тоест някаква съвкупност от качества, взаимно свързани качества. В 8. клас, когато той беше при нас нов ученик, беше изключително притеснителен. Затворен в себе си и аз нямаше как всичките тези неща да ги видя. Нямаше как да го усетя. Не общуваше почти с никого от класа, но пък се включи в подготовката за олимпиада и отиде на самата олимпиада. Когато на олимпиадата обаче стана първи, тогава всичко това изостри моето внимание и си казах, че ще се работи с този ученик“, казва Василка Йорданова.

Тя посочва, че добрият тандем учител – ученик е ключът към успеха.

„За един учител е голямо удоволствие да види свой ученик на световната сцена. А пък когато вече той се завърне и с медал, еуфорията е много, много голяма. Ние с Боби имаме много свободни отношения. Случвало се е в късните часове на денонощието, в единайсет или в дванайсет часа, да пишем неща, които на следващия ден ни предстоят. Неща, които аз съм намерила любопитни и ги изпращам, за да може той да ги прочете, защото го виждам, че е страшно любознателен. В същото време е и той. Така че е връзка на доверие и взаимно уважение“, коментира Василка Йорданова.

За Борис героите на нашето време са хората, които вършат работата си с удоволствие.

„Това е много хубав въпрос. Героите на нашето време са тези, които вършат работата си с удоволствие, защото когато някой върши работата си с удоволствие, това допринася за прогреса на обществото“, казва Борис Донков.

А Боби мечтае един ден, когато завърши образованието си, отново да се завърне в класната стая.

„Да стана учител, най-вероятно в училището, което завърших – НПМГ, а ако няма как, и някъде другаде. Просто искам да предам опита си от всички тези олимпиади“, споделя Борис Донков.