Няма как да кажем, че 330 милиона евро, които отделя правителството, няма да имат значение и няма да имат ефект. Това каза в предаването „Тази сутрин“ Христина Христова, бивш социален министър.
Управляващите обявиха пакет от 300 милиона евро, с които да подпомогнат уязвимите социални групи, транспортния бранш и земеделски стопани заради високите цени на горивата.
„Разделям тази подкрепа и тези мерки срещу последиците от инфлацията на 5 групи“, обясни Христова.
Свързана новина
Според нея на първо място ще се подпомага тежкотоварният транспорт. „На второ място – земеделските производители, което е много важно. На следващо място е акцизът за пропан-бутана. Справките показват, че ако през септември миналата година цената на дизеловото гориво е била около 1,24 евро, сега вече е 1,95 евро. Следователно много сериозно е поскъпнало и няма как да не се отрази на широки групи хора в България.“
„Много е важна подкрепата за специализираните транспорти – на линейките, на междуучилищния транспорт, на обществения транспорт, на междуградския транспорт в отдалечени райони, където откъсването става голям проблем. И на последно място, но не по значение, е пряката подкрепа на уязвими групи, където по 50 евро ще получат около 550 хиляди души. Там са насочени около 30 милиона евро“, допълни Христова.
Според нея тази подкрепа би трябвало да се отрази. „Друг е въпросът дали е достатъчно. Със сигурност правителството трябва да продължи да наблюдава ситуацията и геополитическите акции и може би да се разработят и допълнителни пакети при развитието на различни сценарии.“
Доц. Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС, обясни, че 202 млн. евро са заложени в приетия бюджет за 2026 г. „Допълнително, вероятно чрез вътрешно преструктуриране, ще трябва да бъдат осигурени още 110 милиона за тези мерки.“
„В голяма степен тези мерки трябва да имаме предвид, че са свързани с нотификация от Европейската комисия. Имаме предварителна нотификация за акциза, други не изискват такава“, посочи той.
По думите му акцизът се води преходно гориво по правилата на ЕС и заради това е избран. „Много хора питаха защо не дизелът, защо не бензинът. Но пропан-бутанът е преходно гориво по правилата на ЕС и Европейската комисия се съгласява с нотификация в тази област. Иначе около 13% от превозните средства работят на пропан-бутан според регистрациите на КАТ.“
Свързана новина
„Имаше някои критики за това защо сега се дават средства на земеделските производители – реколтата е прибрана. Но трябва да кажем, че в момента е есенната сеитба. Ние трябва да мислим и за следващата година. В България е доста развито оранжерийното производство. Там също се изисква доста енергия, така че си иска подкрепа и за него“, посочи Ножаров.
Той обясни, че в икономиката на първо място се търси ефективност, а на второ – справедливост. „Ако целта е предотвратяване на инфлацията, трябва да е пропорционално спрямо обема. Защото това, което ще излезе на пазара, е свързано с това какво му доставят. На второ място вече е социалната справедливост.“
Христова поясни, че зърнените култури – пшеница, царевица и други зърнени култури – са 60% от земеделските площи, които използваме в България. „Но има производители на плодове, на зеленчуци, на тютюн, оранжерии, ранни зеленчуци. Различни спомагателни производства, подпомагащи тези производства. Ето защо това никак не е маловажно.“
Според нея мярката за пропан-бутана ще засегне в добрия смисъл доста хора. „По данни на браншовите организации в автомобилния сектор около 1 милион коли в България имат газови уредби. Много семейства използват и пропан-бутан за битовото си отопление, както и за готвене и приготвяне на храна.“
