"Борсата" с подписи - положителен ефект от Изборния кодекс

„Борсата” с подписи в подкрепа на регистрацията на партии за Евровота е положителен ефект от новия Изборен кодекс. Това заяви пред bTV зам.-председателят на Народното събрание (НС) Мая Манолова.

Тя видя позитивите във възможността за граждански контрол как партиите събират подписи в своя подкрепа. "Това безобразие, с което партиите са свикнали, трябва да бъде преустановено. Що за партия е тази, която не може нормално да събере 2500 подписа”, попита риторично Манолова.

И все пак, събирането на парафи не е излишно според нея, тъй като 2500 броя са минимален стандарт, при положение, че в България има 300 партии на политическия терен. Манолова попита какво би станало ако няма минимален входен билет за участие в изборите, които са едно скъпо начинание.

Манолова каза, че не фигурира в нито една подписка, а се се подписала за „Коалиция за България”. Тя обаче обясни, че левицата представила общо 100 000 подписа вместо изискуемите 25000. Централната избирателна комисия (ЦИК) е качила 9999 от тях и нейният просто не е попаднал в тази бройка.

Манолова заподозря, че ако подписите за предложения от президента Росен Плевнелиев референдум минат подобен контрол, ще стане страшно. Зам.-председателят на НС беше категорична, че този скандал с подписите ще изиграе своята превантивна роля и ще е обеца на ухото за всяка партия или инициативен комитет. „Това е положителен момент в Изборния кодекс”, категорична беше Манолова.

Без опасност за изборите

Тя увери, че изборите не са застрашени по никакъв начин. Подписът в подкрепа на регистрацията на дадена партията няма нищо общо с вота. Манолова каза още, че последствия ще имат тези сигнали и жалби за откраднати ЕГН-та, които са индивидуализирани – в тях има име, подпис, адрес на жалбоподателя, както и информация коя партия е „подкрепил”. „Не изключвам да има провокации”, каза Манолова и сподели, че е възможно граждани да казват, че ги има в дадена подписка, а всъщност да ги няма.

„Очаквам санкции срещу политически партии, които са се възползвали от събрани по този начин подписи”, каза Мая Манолова.

По повод променения състав на ЦИК, до който се стигна след указ на Росен Плевнелиев и едно кафе между лидерите на ГЕРБ и ДПС – Бйко Борисов и Лютви Местан, Манолова хвърли вината еднолично върху президента.

Проблемът "Плевнелиев"

„В политиката нещата не трябва да се приемат лично”, каза Манолова, но с уговорката, че тя невинаги спазва този принцип, тъй като е вложила много усилия в изготвянето на новия Изборен кодекс, които били потъпкани от „едно незаконно действие на президента”. Манолова визира указа на Плевнелиев, с който той даде предимство на ГЕРБ в ЦИК за сметка на ДПС. Държавният глава нареди назначаването на 15 "редови" членове в ЦИК, като реши оспорваното място в комисията в полза на ГЕРБ.

Според указа ГЕРБ има шестима членове на комисията, петима са от Коалиция за България, по един от "Атака" и ДПС, както и по един от НДСВ и Синята коалиция. Битката за заветната една бройка произтича от това, че решенията в 19-членната ЦИК се взимат с две трети от гласовете, или 13 гласа.

Срещата на помирително кафе между Бойко Борисов и Лютви Местан дойде след скандалната седмица около разпределението на квотите в ЦИК. Резултатът от нея бе гласуването на ДПС и ГЕРБ „в синхрон” относно промените в Изборния кодекс.

В крайна сметка ДПС успя да прокара и двете си поправки в Изборния кодекс. С едната ЦИК се увеличи с един човек, който ще е от квотата на ДПС, а с другата се промени видът на изборната бюлетина, така че избирателите да не гласуват "погрешка" за преференциален кандидат от партийната листа.

„Проблемът не е Изборният кодекс (ИК), проблемът се казва Росен Плевнелиев. Той си позволи да не приложи ИК по начина, по който е написан”, отсече Мая Манолова в студиото на bTV. Tя подчерта, че когато един законопроект бъде гласуван и приет от НС, той става закон. „Законите трябва да се спазват такива, каквито са”, напомни Манолова.

Тя подчерта факта, че вчера Конституционният съд (КС) допусна единодушно за разглеждане по същество конституционно дело по искането на БСП и ДПС за установяване на противоконституционност на указа на президента Росен Плевнелиев за ЦИК. Според Манолова, която се позова на мнението на други юристи, Плевнелиев може да се окаже първият президент, който доказано е нарушил Конституцията.

Мир и съгласие в ЦИК

По думите й председателят на ЦИК Ивилина Алексиева е гражданско лице и не е от БСП. Според Манолова тя е доказана фигура с гражданска активност и позиция, както и забележителен представител на гражданското общество.

„Това е първата ЦИК, която работи в мир и съгласие, пред очите на цялото общество. Достъпът на организации, медии е осигурен – публично, прозрачно”, каза Манолова. Тя припомни, че ЦИК назначи ръководствата на РИК-овете без скандал и с консенсус, което е прецедент у нас.
По думите й настоящата Комисия е много по-различна от предишната, в която след позвъняване от централата на ГЕРБ се променяли решения. „Борисов и неговите хора не звънят и не се разпореждат”, каза Манолова, декларирайки, че и тя не го прави.

По повод променения вид на изборната бюлетина, за който настояваше ДПС, Манолова каза, че ако Плевнелиев не бил нарушил закона, до тези поправки нямало да се стигне.