Държавна агенция „Национална сигурност“ е противодействала ефективно на чужди разузнавателни служби през 2019 г. Това става ясно от нейния годишен доклад, публикуван на сайта на ведомството.

ДАНС оценяват на над 200 млн. лв. щетите за фиска от различни финансови престъпления, а освен това предупреждават, че поетият от Европа курс към нулеви емисии трябва да стане повод за сериозни реформи, за да не бъдат застрашени както енергетиката, така и работните места.

Ляв и десен радикализъм в значителни мащаби от агенцията не виждат, но, за сметка на това, посочват, че нараства броят на тези, които не вярват в традиционната медицина и с действия като отказ от ваксинация застрашават общественото здраве.

Руската връзка

ДАНС отчита като съществен резултат пресичането на опитите на руска разузнавателна структура да пробие в България и дава пример с включването на двама граждани в списък с нежелани чужденци и наложената им 10-годишна забрана за влизане в страната.

Равносметката 2019: Шпионските скандали в България

Не са посочени имена, но медийно известен стана случаят с бизнесмена Константин Малофеев и пенсионирания генерал Леонид Решетников и обвинението в държавна измяна на председателя на българското Движение "Русофили".

Освен това от Агенцията посочват и противодействието на опитите на дипломат от посолството на Руската федерация за „нерегламентирано придобиване на класифицирана информация, свързана с функционирането на държавен правоохранителен орган“.

Въпросният дипломат беше обявен за persona non-grata.

Дадено е и отрицателно становище за издаването на виза за руски дипломат, определен за заемане на поста „аташе по въпросите на отбраната“ в посолството на Русия. Като основание се посочва, че евентуалното му назначаване ще застраши националната сигурност на България.

Финансова сигурност, щети за бюджета и защита на личните данни

ДАНС отчита, че по предварителни оценки, чрез схеми за данъчни измами и други ощетяващи фиска посегателства са нанесени щети за над 205 млн. лв. на държавния бюджет.

Кандидатурата на България за влизане във финансовия механизъм ERM II или т.нар чакалня на еврозоната и Банковия съюз продължава да има дисциплиниращ ефект върху финансовата система на страната.

Снимка: iStock

Установените през миналата година процеси нямат потенциал да увредят цялостно финансовата система, но могат да се отразят негативно върху отделни институции и имиджа на системата и контролните органи, посочват авторите на доклада.

Правителството даде на ББР да купи акции на „Първа инвестиционна банка“

Основен риск се крие в: „неизпълнение или забавяне при изпълнението на поети от финансови институции ангажименти, на препоръки и предписания от национални и европейски регулаторни органи, създаващи предпоставки за налагане на санкции за страната и предизвикателства за постигането на стратегическите цели“.

Кандидатстването за еврозоната: На крачка сме от

В доклада се посочва още, че са възможни „уязвимости при защитата на лични данни на клиенти на финансови институции, злоупотреби и измами в киберпространството, нанасящи финансови щети на физически и юридически лица и уронващи доверието в дружествата и контролните органи“.

Терористични заплахи по света и у нас

На 14 чужди граждани са били наложени принудителни административни мерки „отнемане право на пребиваване”, „експулсиране”, „забрана за влизане в Република България” и „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на ЕС”. Две лица са включени в списък с нежелани чужденци.

В доклада се посочва, че през 2019 г. не е получавана информация за осъществяване на терористична дейност в България, както и за подготвяно нападение срещу граждани и интереси зад граница. Няма информация и за изграждане на терористични структури на територията на страната.

Съдят за тероризъм ученика от Пловдив, свързван с

Терористичната групировка „Ислямска държава“ продължава да е в международния фокус, въпреки загубените територии. Отчитат се и единични случаи на присъединяване към групировки в Сирия и Ирак на европейци.

Крайнодесен и крайноляв екстремизъм

Заплахата за обществения ред у нас от дейността на крайнодесни и крайнолеви структури се оценява като ниска.

Снимка: Getty Images

„Групите от дясното екстремистко крило остават с ограничена членска маса и ниска популярност. (...) Крайнолевите структури у нас също имат силно ограничена членска маса и незначителна обществена подкрепа“, се казва в доклада.

Онлайн омраза: Екстремисти използват пандемията за удар по най-уязвимите

Остава постоянен рискът от прояви на подобни структури в световен мащаб, като атаките от Нова Зеландия, САЩ и Германия са ярък пример за това. Видим е и процесът на разширяване на посланията на крайнодесните екстремисти, за да станат приемливи от повече хора.

Зелената сделка на Европа

„Европейската политика, насочена към постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г., очертава негативни перспективи не само за дейността на топлоелектрическите централи, но и за въгледобива, които генерират значителна заетост“, се казва в годишния отчет.

На фона на продължаващи конфликти между държави-производители и транзитьори не са регистрирани прекъсвания на доставките на енергийни ресурси през 2019 г.

Пламен Димитров: „Зелената сделка“ ще засегне до 150 000 души, работещи в енергийния ни сектор

В доклада става ясно, че България е все по-малко зависима от вноса на природен газ от Руската федерация, която, обаче, все още остава основен източник на доставки.

Ръст на антиваксъри

Устойчива остава тенденцията към неспазване на задължителния имунизационен календар и увеличаване на групата на традиционно отказващите ваксинация българи – силно рисково в контекста на масова миграция от зони с трайни дефицити в имунизационната защита.

Снимка: iStock

„Възникващите в различни региони на света огнища на нови и силно заразни вирусни заболявания ще продължават да създават рискове за живота и здравето на населението“, пише още.

Забравени болести се завръщат заради разколебаното доверие към ваксините

Примерът тук е един - пандемията от коронавируса. 

Кибер и информационна сигурност

Агенцията отчита, че рискът от злонамерени атаки върху мрежовата и информационната сигурност на България остава висок.

Снимка: iStock

Като конкретен пример е дадено изтичането на личните данни на милиони българи от Националната агенция за приходите.

Ситуацията с киберпрестъпността се влошава и в международен аспект.

Равносметката 2019: Дигиталният Чернобил

Съществено нарушаване на информационната сигурност у нас е отчетено при преустановяването на излъчването на програма „Хоризонт“ на Националното радио през УКВ предавателите в цялата страна заради „техническа профилактика“.

Интерес към българско въоръжение

Продължава високият интерес към продукцията на българската оръжейна индустрия. ДАНС отчита, че на склад в български военни формирования се намират значителни количества оръжия и боеприпаси готови за употреба.

Взрив в оръжейния завод „Арсенал“

Намаляват количествата на ядрено оръжие в глобален план. Въпреки това риск за световната сигурност остава разпространението на подобни оръжия.

Приоритети на ДАНС за 2020 г.

Специфичен приоритет за Агенцията е контраразузнавателното и информационното обезпечаване на процесите във финансовата система, както и противодействие на рисковете, свързани с изпиране на пари, с цел подпомагане изпълнението на препоръките към България в контекста на кандидатурата за присъединяване към Банковия съюз и ERM II.