В последния ден на 2019 г. Китай уведоми Световната здравна организация за 27 случая на мистериозна пневмония с неизяснен произход в Ухан. За месец заразените надхвърлиха 10 хиляди. Инфекцията се прехвърли в Европа и по целия свят.
„Стигнахме до извода, че COVID-19 може да бъде описан като пандемия“, заяви генералният директор на СЗО д-р Тедрос Аданом Гебрейесус на 11 март тази година.
В първите минути на 8 март България съобщи за първите два доказани случая на COVID-19. Дни по-късно обяви извънредно положение.
„Това е един вид биологична война. Тук пише – Обединението прави силата“, заяви премиерът Бойко Борисов.
„Към нас се задава една епидемия, която е с невиждана ярост в човешката история. Ще се загубят човешки животи - на възрастни хора, на тези, които са ни отгледали. Ние не бива да ги разочароваме в нашето безхаберие“, обяви генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, председател на Националния оперативен щаб.
Още в първите дни на извънредното положение българите се обединиха, макар и разделени от балконите си – с аплодисменти за медиците на фронта.
В края на февруари светът обърна поглед от Китай към Италия. Азиатската държава започна бавно да се изправя след сблъсъка с COVID-19 през декември и януари.
Но за дни случаите на заразени в Северна Италия се удвояваха и страната бързо се превърна в първия епицентър на заразата в Европа.
Все по-често започна да се чува и вижда страхът - от липса на достатъчно предпазни средства, животоспасяващи апарати, човешки ресурс. И невъзможност да се овладее кризата, дори с цената на много заразени лекари, сестри и санитари. В центъра на събитията попадат и хиляди наши сънародници.
Галина и Мартин живеят в Кремона и работят като лютиери в града на Страдивари. За дни животът им се преобръща.
„В началото мислехме да се прибираме в България. Тя повече искаше да се прибираме. Но къде да бягаме? Утре и там ще дойде“, казва Мартин Стоянов.
Въпреки нарастващия брой на заболели, първоначално властите не са разтревожени. Болницата в Кремона е на 15 километра от огнището на заразата и поема голяма част от болните в първата червена зона. Семейството получава информация от първа ръка и от съседи, които работят там.
„Казваха ни: „Няма страшно, всичко е контролирано“. Знаете, че Ломбардия е една от областите с най-развита здравна система. Тези дни говорихме с тях и бяха наистина притеснени“, спомня си Галина Енева.
„Днес в Кремона дойдоха и американски помощи, палатки разпънаха, дойдоха и китайски лекари“, допълва съпругът ѝ Мартин.
Мащабът на човешката трагедия надхвърля представите за реалността. В момент на отчаяние италианският актьор Лука Францезе от Неапол разказа в социалните мрежи за ужаса, в който го поставя COVID-19. Принуден е да живее с тялото на сестра си, починала от вируса.
„Вчера сестра ми почина, най-вероятно заради вируса. От тогава чакам отговори. Съсипани сме. Италия ни изостави. Нека бъдем силни заедно - моля, споделете това видео навсякъде“, разказва Францезе във видеообръщение в социалните мрежи.
В интервю за bTV италианският актьор разказа, че в семейството има още трима заразени. В един дом живеят родителите му заедно със семействата на трите му сестри. В началото на март една от тях се разболява. Страдала от епилепсия, но водела нормален начин на живот.
„Симптомите на настинката станаха по-сериозни през седмицата, после се наложи да остане на легло и вечерта на 7 март се влоши много и изпадна в кома. Тогава нямаше вече какво да се направи“, спомня си Лука.
Въпреки че се влошава, жената така и не постъпва в болница.
„Бяхме изоставени от институциите, преди, по време на и след случая. Сега борбата ми е за всички хора по света, които остават в тишина, защото властта не им обръща внимание. Най-срамното нещо е, че общината където живее семейството ми - Наполи, изцяло се дистанцира от нашия случай. Не само не получихме помощ, а дори и не получихме съболезнования“, казва Францезе.
Вече повече от седмица Италия е под пълна карантина. Хората имат право да напускат домовете си само по уважителни причини. А такива са покупка на храна, лекарства или на работа. След първоначална истерия по магазините сега жителите са спокойни, че храна и лекарства има.
„Само маски няма и дезинфектанти“, отбелязва Мартин Стоянов.
„Новостта е, че артикулите, които не са от първа необходимост, са заградени с червени ленти и не могат да се купуват. Според мен това е направено, защото сега много хора не излизат от вкъщи и да се избегне разходка до магазина“, допълва съпругата му Галина.
Д-р Пио Импалиатели е роден в Италия, но практикува в България. Пристига у нас като футболист, но завършва медицина. Сега специализира очни болести и е един от доброволците в помощ срещу COVID-19 в УМБАЛ „Александровска“.
„Ние сме млади хора. Затова младите хора питаха дали искаме доброволно да помагаме, защото рискът за нас е по-малко. Не се страхувах“, обяснява д-р Импалиатели.
Сега д-р Импалиатели е под домашна карантина заради контакт с пациент. Според него в началото и властите, не само хората в Италия са били объркани.
„Например футбол – „Серия А“. Днес ще играем, утре няма да играем, ние не сме в червена зона и можем да играем, вие сте в червена и не можете. Играем с фенове, без фенове, събота, неделя. И ресторантите - в началото казаха, че ще работят само събота и неделя. Какво значи това – събота и неделя вируси няма ли? Почива вирусът и може да си ходим по ресторанти“, разказва Импалиатели.
„Заведенията си работеха до последно, като имаха някакво ограничение последните 2-3 дена – само за седящи, затварят в 6 часа. Но хората така или иначе ходеха“, спомня си Галина.
Новият коронавирус, причинил пандемията, е непознат на науката до момента. Преди няколко месеца той се прехвърля от животно на човек. Като първоизточник още в началото беше идентифициран животински пазар в китайския град Ухан.
Според вирусолозите РНК-то на COVID-19 прилича много на РНК-то на вируси, разпространени при прилепите. Затова се предполага, че прилеп е предал коронавируса на друго животно, което се е продавало на пазара. Китай съобщи за случая на Световната здравна организация в последния ден на 2019 г.
„Едва ли някой е очаквал в празничната вечер, че всеки един от нас си изтегля много особен късмет за тази година“, казва проф. Радостина Александрова, доктор по вирусология.
В началото на новия век човечеството преживява други две епидемии, причинени от братовчеди на новия коронавирус. Едната епидемия избухва през ноември 2002 до лятото на 2003 г. в Китай и Торонто. През 2012 г. пък друг коронавирус предизвиква епидемия в Близкия Изток и Южна Корея. Двете епидемии взети заедно, обаче, засягат много по-малко хора от сегашната.
„Просто показа, че човекът не е всесилен. Показа, че дори през XXI век, когато сме технологично толкова напред, когато вече сме изпратили хора на луната, изкачили сме планините, слезли сме на дъното на океана, опитваме се да разгадаем най-съкровените форми на живота – на клетката, на атома, идва един вирус, който разбърква картите на живота“, казва проф. Александрова.
По случайност проф. Александрова попада в Сеул по време на епидемията през 2012 г. Тези снимки запечатват престоя й там.
„Животът зад маска е доста по-различен. Това усещане за заплаха, което го има около теб, това усещане, че нямаш свободата просто да излезеш навън, да се движиш близо до хората, да бъдеш близо до тях. И тогава се замислих, че най-ценните в живота неща са тези, които ние може би не забелязваме“, споделя вирусологът.
Все още има много въпросителни около вируса на COVID-19. Разгадан е геномът му и начинът на предаване.
„Една респираторна инфекция, която се предава по всички възможни начини – въздушно-капков, контактно-битов път. Има доста висок коефициент на заразност, достига до 90%. Когато контактувате с някой, шансът е много висок“, обяснява доц. Атанас Мангъров, специалист по инфекциозни болести.
Учените сравняват неговата заразност с тази на грипа. Но инкубационният период е два пъти по-дълъг - две седмици. Това му позволява да се промъква незабелязано дълго време.
„Болните започват да отделят вируса някъде около 3-4 дни, преди да се проявят клиничните симптоми, ако те изобщо се проявят. Човек може да няма никакви симптоми, в един момент да започне да кара заболяването безсимптомно или с минимални симптоми – хрема, кашлица, дращене на гърлото, но да започне да отделя вируса.
По този начин прекарват вируса около 80% от заболелите. Обикновено това са млади хора, които са преносители на инфекцията, и несъзнателно я разпространяват при контакт с други хора“, казва доц. Мангъров.
„Когато човек няма симптоми, него никой не го изследва и никой не предполага, че той може да отделя вируса. Но фактът, че заболяването се разпространява толкова масово, също така фактът, че ние откриваме случаи, които нито са ходили навън, нито са контактували с хора, които са били носители на инфекцията, а са се заразили, говори, че в човешката популация има случаи на безсимптомни носители, които да разпространяват инфекцията“, допълва специалистът по инфекциозни болести.
Усложненията и смъртността предимно са концентрирани сред възрастните хора над 60 години и тези с хронични заболявания. Смъртността при COVID-19 в момента се изчислява между 3 и 6%. За сравнение, при грипния вирус е под 1%. Въпреки това науката я определя като ниска.
„Това е един от многото респираторни вируси, който предизвиква обаче нещо, което относително рядко виждаме, което се нарича остър респираторен дистрес синдром. Това е състояние, при което вирусът прониква по-надълбоко в дихателната система, в резултат на което се засяга точно площта на белия дроб, през която минава кислородът, за да обслужи мозъка ни, сърцето ни, всички останали вътрешни органи“, обяснява пулмологът д-р Александър Симидчиев.
До това състояние се стига рядко. При около 5% от заразените болестта протича с тежки усложнения, които могат да доведат до летален край. При около 15-20% от случаите може да се наложи болнично лечение.
„Той убива преобладаващо възрастни хора. Не изцяло, но преобладаващо. Това, което трябва да се направи, е доколкото може да се забави ходът, така че по-голяма част от тези хора, които имат нужда, да могат да влязат в болница и да бъдат вентилирани, когато това има нужда. Но понеже той заразява адски много хора, ще има голяма нужда“, казва д-р Симидчиев.
Подобен сценарий се развива в момента в Италия. Български лекари предупреждават, че здравната ни система трудно ще издържи на подобен натиск. Пациентите с усложнения от COVID-19 изискват продължително интензивно лечение. В случай на масово заразяване болниците биха се препълнили, медиците трудно биха обгрижили тези пациенти. Трудно ще се поемат и пациенти в други спешни състояния – с инфаркти и инсулти например.
„Епидемията е вид пожар, който се разгаря и трябва да подходим отговорно. Когато се разпали единият край не бива да казваме – не, не, няма проблем. Защото въпреки, че гори единият край, предстои да станат 2 дърветата, 4, 6, 8, 10“, казва д-р Александър Симидчиев.
Според други експерти не е задължително в България да се разиграе италианският сценарий, тъй като в природата възникват инциденти от епидемични взривове, които са случайни.
„Това го наблюдаваме всяка година по време на епидемията на грип. Винаги има области в страната, в които има страшно много заболели, има други, в които няма. Просто това е случайно събитие. Както някой търсеше тези картончета и му се пада, а на друг не му се пада“, смята доц. Атанас Мангъров.
Болниците у нас разполагат с около 700 инфекциозни легла и при нужда могат да се удвоят. Интензивните легла са над 2000. Животоспасяващите уреди за обдишване са над 1463.
Родителите на д-р Импалиатели са лекари в Тоскана. Лекарите там все още могат да лекуват всички нуждаещи се, но болните са много.
„Положението там е, че сега е пик. Имаше по 3 хиляди заразени на ден и доста пациенти си отидоха. Те са възрастни пациенти с други заболявания, обаче все пак системата малко се е запушила. И нещата не са розови сега. Но се очаква скоро да започнат да намаляват новите случаи“, казва италианският лекар.
На фона на трагичните новини от почти всички държави на Стария континент, идва и лъч надежда от държавите, в които епидемията първоначално избухна.
Ухан отбеляза няколко поредни дни без нови случаи на заразени, в Южна Корея броят им драстично намаля, както и в селищата в Северна Италия, които вече от седмици са под карантина.
Въведените мерки в България целят да „намалят кривата“ и дадат възможност на лекарите да лекуват всеки, а не да избират. Вирусът е нов и експертите избягват да правят прогнози как ще се разпространи. Оптимистите казват, че през лятото ще изчезне, а песимистите – че ще се вихри година и половина. Много научни екипи по света обявиха, че работят върху ваксини и лекарства, но все още няма категорично доказана терапия за COVID-19.
„Хора, дайте да се ограничим в сигурните факти, които знаем! Коронавирусите са с нас, хората, от много отдавна. Те са част от вирусите, които предизвикват обичайната настинка. И там се знае какво работи – миенето на ръцете и социалната изолация са двете неща, които доказано работят“, съветва д-р Александър Симидчиев.
„Това е спасителният мост, който ще ни изведе от тази ситуация. И трябва да се съсредоточим върху това – да спазваме тези мерки и другото не по-малко важно е да съхраним себе си“, смята вирусологът проф. Радостина Александрова.
„Освен че трябва да се поддържаме психически, трябва да помислим и как можем да помагаме на другите“, казва д-р Александър Симидчиев.
Животът за Галина и Мартин в Кремона продължава в социална изолация, но заедно.
„Виждате в Италия какво се случи от пълно нехайство и безотговорност на гражданите. Хората трябва да си преосмислят приоритетите“, казва Галина.
А Лука, загубил сестра си наскоро, се обръща към хората по света да останат вкъщи.
„Единственото нещо, което може да предотврати разпространението на тази епидемия е да останем вкъщи. Много ви благодаря за интервюто, силно ви прегръщам. И последното, което искам да кажа: Oчаквам световните организации да не изоставят хората, да вземат правилните мерки на време и да спазят китайския модел. А ние трябва само да се молим на Господ“, казва Лука.