Сривът в българската икономика ще зависи много от това как кризата ще удари Европа.
Според икономически анализатори сривът ще е на три етапа. Първият е бил административен: затваряне на ресторанти, кафенета, кина, театри.
„Тези сектори не можеха да изпълняват своите функции и имаше 100 процента спад но все пак беше ограничено в няколко сектора 5 процента от икономиката“, обясни икономистът Георги Ангелов.
Вторият етап се характеризира с драстичен спад в потреблението на българина. Купуваме само най-необходимото.
„Човек харчи не толкова, колкото изкарва днес, а колкото си мисли, че ще изкарва утре“, каза финансовият министър Владислав Горанов.
Хиляди работници у нас вече останаха без работа заради кризата. Сривът, обаче не спира дотук. Пряко свързан е с развитието на ситуацията в чужбина.
„Все пак най-големи ефекти очакваме отвън, българската икономика е отворена. Колкото повече в другите страни спада потреблението, толкова това ще се отразява като бумеранг върху българските експротни сектори“, обясни Ангелов.
При представянето на актуализацията на бюджета, финансовият министър обяви, че са разработени три сценария за развитието на кризата. Ръст на брутния вътрешен продукт с 0.7 %, 0 (нулев) растеж и спад от 3 на сто – при най-негативният сценарий.
Според различни анализатори спадът в икономиките на страните в Европа може да достигне и до 10 процента.