Гръцката армия

Съгласно точка първа от сключената военна конвенция между България и Гърция. От Атина се задължават да мобилизират поне 120 000 войници. Гърция започва Балканската война в следния боен състав:

Пехота: Осем дивизии с поредни номера от І до VІІІ. Всяка дивизия се състои от три полка, по три-четири ротни дружини всяка, в числен състав средно по от 1000 щика. В началото на войната гръцките VІ и VІІ дивизии се състоят само от по два полка. Пехотата е въоръжена с 7 1/2 мм магазинни пушки, система „Маузер”. Към всеки полк са зачислени по четири картечници, система Шварц-Лозе. Към армията са зачислени и отделни формирования, четири стрелкови дружини с усилен състав от 1 500 бойци и две дружини критски жандарми. Общата численост на пехотните формирования в навечерието на войната достига 72-75 000 бойци.

Артилерия: Осем полка, по един за всяка дивизия. Всеки полк съставен от три отделения с три или четири оръдейни батареи. Девет отделения полска артилерия и едно планинска артилерия. Дивизиите VІ и VІІ-ма нямат зачислени планински батареи. Полските оръдия са скорострелни 7 1/2 С.М. калибър, система Шнайдер. Планинските оръдия са нова гръцка разработка, проектирана от генерал Панайотис Данглис и носят названието Данглис-Шнайдер. Тези оръдия започват да се произвеждат от гърците през 1908 г. Преимуществото на тази система оръдия е, че притежава качествата на полско оръдие, но може лесно да се разглобява и пренася през планински терен. Цялата артилерия на гръцката армия възлиза на 264 оръдия, от които 192 полски и 172 планински. Към артилерията има сформиран и един батальон крепостна артилерия, от две батареи, по три 10 1/2 С.М. оръдия Круп система от края на 19 в.

Конница: Една бригада от два полка, по четири ескадрона. Всеки полк с две картечници.

Пионерни войски: две понтонни роти и две телеграфни роти.

Интендантска и санитарна служба: Тези войскови формирования почти не съществуват. В това отношение гръцката армия е на изключително примитивно ниво, което определя и някои специфични характеристики в поведението на гръцките войници. Липсват етапни магазини и болници, няма армейски обози и депа. Армията се прехранва изключително от местата на дислокация, при което войниците са длъжни да си заплащат храната. При пристигането на войсковите части на бивак, гръцките войници се пръскат по селата за да си набавят храна. При тази система мародерствата на гръцката армия са обичайно явление. Основният минус е, че гръцките части не могат да правят преходи по-големи от 15 км, а в бойни действия, когато се налага по-дълъг преход, войската гладува. Независимо от минусите, между съюзните армии гръцката е най-добре екипирана и снаражена. Дрехи, обувки, платнища, седла и др. е ново и по последен френски образец.

Гърците формират две армии за операциите в Балканската война: Тесалийска армия, приблизително 100 000 бойци, начело с престолонаследника Константинос е струпана около Лариса за офанзива в Македония с главна цел – Солун. Втората армия е Епирската с численост 13 000 войници начело с генерал Константинос Сапундзакис и е предназначена за настъпление в Епир и Южна Албания.

Ключова роля във войната се отрежда на Гръцкия флот в състав: един модерен тежък кръстосвач, три остарели броненосеца, четиринайсет ескадрени миноносеца и други кораби, начело с адмирал Павлос Кунтуриотис има задачата да възпрепятства превоза на османски войски на Балканите през Егейско море.