Манифестът за обявяване на войната

В началото на октомври София не се различава чак толкова от обичайното настроение, обхванало есенните улици през последните дни на септември в 1912 г. В деня на обявяване на войната животът продължава да тече, но по улиците хората непрекъснато се спираха да прочетат залепените големи бели плакати с Царския герб: Изправен лъв с два други от страните му, държащи трикольорното - бяло, зелено и червено знаме. Знаме, което на този ден щеше да бъде обърнато на обратно.

Манифест за обявяване на Балканската война. София, 5 окт. 1912 г.

По време на царстването ми отпреди 25 години винаги съм търсил чрез мирни усилия културата, напредъка щастието и славата на България и именно в тази насока бих желал тя да крачи неотклонно. Провидението обаче отсъди другояче. Дошъл е моментът, когато българският народ трябва да се откаже от мирното благоденствие и да прибегне до оръжието за решаването на един голям проблем. Оттатък Рила и Родопите нашите братя по кръв и религия до ден днешен, тридесет и пет години след Освобождението ни, нямаха щастието да се сдобият със сносен човешки живот. Всички усилия за постигане на тази цел както от страна на Великите сили, така и от различните български правителства не успяха да създадат условия, позволяващи на християните да се радват на признатите на всички човешки същества права и свободи.

Сълзите на балканския роб, стенанията на милиони християни не можеха да те развълнуват сърцата ни, техни роднини със същата вяра, длъжници за свободата си и мирния си живот на голямата християнска освободителка. И българската нация си спомня за пророческите думи на Царя Освободител. „Свещеното дело трябва да бъде завършено”.

Нашето миролюбие е изчерпано. За да помогнем на християнското население в Турция, не ни остава друго средство освен оръжията. Виждаме, че няма друг начин да осигурим живота и имуществото му. Анархията в турските провинции заплашва даже нашия живот. След кланетата в Истиб (Щип) и Кочани, вместо да въздаде правосъдие и удовлетворение на пострадалите, както ние изисквахме, турското правителство заповяда мобилизация на въоръжените си сили.

Нашето търпение бе подложено на тежко изпитание. Хуманните чувства на християните налагат свещения дълг да помогнат на заплашените от унищожение братя. Честта и достоънството на България изискват категорично да бъдат свикани под знамената народните синове, готови да бранят Родината. Нашето дело е справедливо, велико и свещено.

С упование в Бог и вяра в покровителството и подкрепата Му съобщавам на нацията, че войната за човешки права на християните в Турция е обявена. Заповядвам на храбрата българска армия да настъпи в турска територия.

Със същата цел рамо до рамо с нас ще се сражават срещу общия враг армиите на съюзените с България балкански държави: Сърбия, Гърция и Черна гора. И в тази борба на Кръста с Полумесеца, на свободата срещу тиранията ще имаме подкрепата на всички, на които са скъпи справедливостта и прогресът.

Нека окриленият от тези симпатии храбър български войник си спомня за героичните дела на бащите и дедите, както и за храбростта на руските войни освободители, и нека лети от победа към победа.

Напред! Бог е с нас!„

Манифестът е подписан от Царя и подписан от министрите в следния ред:
Министър-председател и министър на външните работи – Иван Евстратиев Гешов
Министър на вътрешните работи и на общественото здраве – Александър Люцканов
Министър на народното просвещение – Иван Пеев
Министър на финансите - Теодор Теодоров
Министър на индестрията, търговията и труда – Христо Тодоров
Министър на земеделието и на държавните имоти – Димитър Христов
Министър на обществените строежи – Димитър М. Яблански
Министър на железниците, пощите и телеграфа – Антон Франгя

Подписалите манифеста министри са част от най-миролюбивия кабинет, минаващ и за най-туркофилския. Често обаче историята на хората се променя от времето, в което живеят. За добро или лошо „горещите привърженици на мира”, както сам говореше миролюбивият, образованият и с английско възпитание И. Е. Гешов, понякога бяха принуждавани да вземат решения против темперамента си.