Негово Величество Цар Фердинанд І, Върховен главнокомандващ

Цар Фердинанд (Максимилиан-Карл-Леополд-Мари, Сакс-Кобург-Готски) е роден на 26 февруари 1861 г. във Виена, син на австрийския принц Август Сакс-Кобург-Готски и княгиня Клементина Орлеанска дъщеря на френския крал Луи Филип. Запасен поручик от австрийската армия. Фердинанд Сакс-Кобург-Готски е избран за български княз от ІІІ – то Велико народно събрание на заседанието му в Търново на 7 юли 1887 г. На 22 септември 1908 г. в търновската църква „Св. 40 мъченици” е провъзгласена независимостта на България, а нейният княз Фердинанд за цар на бъргарите с което се възстановява титулатурата на българските монарси от Първото и Второто царство. Цар Фердинанд І е върховен главнокомандващ на българската войска през Балканската война 1912-1913 г., Междусъюзническата война 16 юни 1913 – 2 октомври 1913 г. и Първата световна война 1915-1918 г. След капитулацията на България в Голямата война цар Фердинанд І абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син престолонаследника Барис – княз Търновски, херцог Саксонски, който става цар на българите под името Борис ІІІ. В същия ден Фердинанд напуска България и заминава за семейните владения в Германия, където и умира на 10 септември 1948 г.