Генерал от пехотата Никола Иванов, командващ втора армия срещу Одрин

Генерал Никола Иванов е роден на 18 февруари 1861 г. в град Калофер. Завършва Априловската гимназия в Габрово и Императорският лицей „Галата-Сарай” в Цариград. Участва като доброволец в Руско-турската война от 1877-1878 г. След Освобождението завършва първия випуск на военното училище в София, по-късно и Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург. Служи в първа и втора пловдивска дружина на Източнорумелийската милиция. След Съединението 6 септември 1885 г. на княжество България и Източна Румелия е назначен за началник-щаб на Търново-Сейменския отряд. В Сръбско-българската война 1885 г. изпълнява длъжноста на офицер за поръчки при началника на Централната колона на Западния отряд и взима участие в боевете за Пирот в средата на ноември. След войната изпълнява длъжноста на флигел-адютант на Александър І Български и на княз Фердинант. От 1896 до 1899 г. заема поста на министър на войната, след това последователно е началник на Четвърта пехотна Преславска дивизия и на Втора пехотна Тракийска дивизия. На 15 ноември 1900 г е повичен в чин генерал-майор, а седем години по-късно е назначен за началник на ІІ военноинспекционна област. Формирана през януари същата година в Стара Загора в състав: 2-ра, 3-а и 8-а дивизионна област, съответните дивизии и всички части на територията й. През 1909 г. командването на областта се премества в Пловдив. През Балканската война ІІ военноинспекционна област формира Втора българска армия. Ген. Никола Иванов на 2 август 1912 г. е произведен в чин генерал-лейтенат. В Балканските войни генералът поема командването на 2-ра армия и ръководи действията й при обсадата и превземането на Одринската крепост. Втора българска армия е мобилизирана на 22 септември 1912 г. в състав: 3-а балканска, 8-а тунджанска и 9-а плевенска пехотни дивизии и придадените им части. Общ боен състав през 1912 г.: 122 726 души, 26 311 коня, 18 770 вола, 12 848 каруци, 4 леки коли, 61 велосипеда, 80 картечници и 286 оръдия.

На 6 май1936 г. Никола Иванов е произведен в най-високото звание в българската армия –генерал от пехотата. Умира на 16 септември 1940 г. в София. Кавалер е на военния орден „За храброст” ІІ ст., ІV ст. 2 кл.; орден „Св. Александър” І и ІІ ст. С брилянти; народния орден „За военна заслуга” І степен.