Нотата на Балканския съюз

Сред пожълтелите есенни листа в София на 22 септември 1912 г. се свиква извънредна сесия на XV Обикновено народно събрание, която продължава три дни. На нея народните избраници трябва да се произнесат по обявената мобилизация и въвеждането на военно положение.

Министър-председателят Ив. Е. Гешов уведомява българските депутати, че: „Турция отговори с мобилизация, заплашвайки по този начин сигурността ни. След това безоснователно провокативно действие България трябваше да промени отношението си да проведе на свой ред мобилизация. Правителството има пълното съзнание за изключителността на своето решение и за следващата от него тежка отговорност пред нацията, но намира достатъчно успокоение в одобрението, с което цивилизованият свят посреща усилията за запазването на мира в съгласие с останалите балкански християнски страни. Те, подобно на България, изчерпаха всички мирни средства и трябва да вземат същите решения, предизвикани от мобилизацията на турците. Накрая, но по важност на първо място, успокоението е в единодушната подкрепа на цялата нация, изразявана с пламенни патриотични демонстрации на надеждата да изгрее нова зора за българите в Турция”.

Водачите на всички парламентарно представени партии подкрепят решението да се воюва. Депутатите гласуват единодушно правото на финансовия министър да съкрати някои държавни разходи, да се направят удръжки от заплатите на държавните служители и да се увеличи военният данък.

Допълнително, докато протичат заседанията в пленарната зала, правителството взима мерки за ограничаване на всички държавни разходи, спрени са всички строежи, въведена е цензура, забранен е износът на зърнени храни, брашно и фураж. Оттук нататък пътят към войната е необратим, най-силната християнска държава на Балканите вече е готова за сблъсъка.

Това се забелязва и от журналистите, отразяващи събитията. Ето какво пишат те в своите телеграми: „Състоянието на духовете в София достигна апогея си. Тази сутрин македонски чети (под македонски чети се има предвид чети на българите от географската област Македония, по това време македонец значи българин, родом от областта – бел. ред.) манифестираха пеейки. В два часа се изтеглиха артилерийските полкове с цветя на оръдията. С цветя бяха обсипани и заминалите вчера пехотни полкове. Веднъж пуснати македонските чети - а те тръгваха с хиляди – и като се има предвид състоянието на духа на българския народ, войната може да се смята за обявена”.

На 25 септември Черна Гора скъсва дипломатическите си отношения с Османската империя и обявява война. Два дни по-късно посланиците на Великите сили в Цариград правят последен опит за избягването на конфликта и връчват колективна нота на великия везир. В нея, както многократно през годините са настоявали и балканските държави, се изисква Високата порта да въведе „предвидените в чл. 23 от Берлинския договор реформи в Европейска Турция”.

Нотата има пожелателен характер и Портата не се задължава да отговори, а в турската столица общественото напрежение достига до висок градус. Организирани са демонстрации на студентите от турските висши училища пред българската легация в Цариград. Демонстрантите през деня скандират - „Кахр олсун Булгаристан – „Долу България” и „Булгаристан е наш”, а през нощта изпочупват прозорците на сградата. Отстъпили пред Италия, турските управници подготвят реванш чрез разправа с балканските християнски държави и напрежението обхваща всички. На 30 септември България, Сърбия и Гърция връчват колективна нота на Османската империя, в която се настоява за въвеждането на конкретни реформи.

Българските искания се заключават в следните девет точки:

1. Разделяне на Европейските провинции на Османската империя на области.
2. Пропорционално представителство в Отоманския парламент чрез депутати, избрани в така организираните провинции.
3. Назначаване на християни в държавната администрация на Империята.
4. Равнопоставеност на образователните институции от всички степени независимо от религиозната принадлежност.
5. Приемането на задължение и неговото спазване Високата порта да не предприема опити да изменя етническия характер на областите, като заселва в тях мюсюлманско население.
6. Регионален набор измежду християнското население и включването му в милициите.
7. Реорганизация на жандармерията и поставянето й под командването на швейцарски или белгийски офицери.
8. Назначаване на швейцарци или белгийци за валии (губернатори) на населените с християни вилаети.
9. Създаването на Висш съвет, съставен от равен брой християни и мюсюлмани за контролиране изпълнението на реформите.

Високата порта се призовава да приеме по-горе посочените преобразования, да ги извърши в шестмесечен срок и да демобилизира струпаните по границата войски. Жребият е хвърлен в София, Белград, Атина и Цетине не очакват благоприятен отговор от Цариград. Изграденият с толкова усилия и отстъпки Балкански съюз влиза в действие. За България всичко щеше да се реши от върховете на българските щикове по „Полетата на честта”.