Балканският съюз

На 16 май 1911 г. управлението на България е поето от правителството на Иван Евстратиев Гешов. Новият кабинет идва на власт във време на подем. След три десетилетия на политическо съществуване модернизацията в управлението, икономическата и духовната сфера дава своите плодове. Ускорените темпове на развитие извеждат България на водещо място сред балканските християнски държави, независимо от късната й поява на международната сцена.

Правителството на Ив. Гешов обявява воденето на миролюбива политика и разбирателство с всички съседи. Афиширането на тази политика не означава, че българската дипломация бездейства. Положени са поредица от усилия за сближаване и разбирателство с Османската империя, чрез които да се подобри животът на българите в Македония и Одринско.

Високата порта не проявява каквото и да е било желание за отстъпки, а на българо-турската граница зачестяват инцидентите. На 1 май 1911 г. е убит българският офицер капитан Георгиев. Влошените българо-турски двустранни отношения подтикват Сърбия и Гърция в търсенето на контакт за изграждането на съюз.

Управляващите в Белград настояват за споразумение на базата на подялба на европейските владения на Турция, а от Атина засилват пропагандата в Македония.

Цената на сътрудничеството

Така кабинетът в София осъзнава, че сътрудничеството означава отказ от тридесетгодишната политика за неделимост на Македония.

В края същата година настъпват усложнения в международната обстановка, засягащи и Балканите. На 16 септември Италия започва война с Турция за завладяването на Триполи, Киренайка и Додеканезите, с което се поставя началото на края на един процес по отнемане на територии от Османската империя в полза на Великите сили - започнал с Кипърската конвенция и подписването на Берлинския договор. Това се потвърждава и от публикациите в Цариградския периодичен печат, който основателно обвинява Англия в неспазване на своите договорни отношения с империята.

Великите сили не се противопоставят на италианската акция. От една страна, Италия е последната сила, която не е получила своя териториален дял, а от друга - държавите от Антантата с подкрепата си се надяват да откъснат Рим от Тройния съюз. Германия и Австро-Унгария също не се обявяват против силовите действия на своя съюзник с цел спасяване на съюза и отклоняване на италианските аспирации от Балканите.

След избухването на Триполитанската война турското правителство взема мерки срещу евентуална заплаха от страна на България и Гърция. Високата порта мобилизира военните си части в Македония. Това предизвиква безпокойство в София, независимо от уверенията на турския военен министър Шевкет паша: „Не съм луд да готвя нападение срещу някоя балканска държава, когато воювам с велика сила”.

Втори шанс

В тази сложна политическа обстановка пред българската държава се открива всепризнат шанс да излезе на Бяло море, с което да реши ключовата геополитическа и стратегическа част от националния си въпрос в южна поска.

След като големите държави получат своя дял от преразпределението на средиземноморските владения на Османската империя, идва ред и на балканските християнски държави да нарушат териториалното статукво. Тази възможност минава единствено през обединение на усилията, тоест - един Балкански съюз, при наличието на който ще бъдат задоволени не само териториалните аспирации на Гърция, Сърбия, Черна Гора и България, но и ще се засили и руското влияние на полуострова с цел да се разреши основния за Русия въпрос за Проливите.

Москва предоставя водеща роля на българската държава при формирането на съюза. Това се определя от геополитическия, икономически и човешки потенциал на българите. България единствена има възможността да осигури териториално, икономически и политически ключовия военно-териториален плацдарм в Одринска Тракия за бъдещето превземане на Проливите.

В края на 1911 г. в София също надделява мнението да се търси път на разбирателство с останалите заинтересовани балкански държави. При многократно заявените вече техни аспирации това означава и териториални отстъпки в Македония, така България тръгва по пътя на компромиса.

Събитията започват да се нижат главоломно. След провала на Мюрцщегската реформена програма националноосвободителната организация на българите от Македония и Одринска Тракия възстановява своята революционна дейност.

На 21 ноември 1911 г. е организиран атентат близо до джамията в Щип, при който загива едни турчин. В отговор фанатизирана тълпа мюсюлмани извършва клане над мирни българи, при което са убити 23-ма и са ранени 423 души.

Новата 1912 г. е посрещната и с нови издевателства в Македония, на 11 януари е извършен погром над българите в Гюрешкия манастир „Св. Богородица” близо да Скопие. Сключването на Балканския съюз става неизбежно - в София са наясно, че сама България не може да воюва срещу Османската империя.

Подписването

На 29 февруари 1912 г. с подписите на цар Фердинанд и на министър-председателя Гешов е сключен съюзният договор между България и Сърбия, придружен от анекс. Член 2 от анекса регламентира териториалните придобивки на двете държави при бъдеща война с Турция. Според него, ако не може да се обезпечи автономия на Македония, то областта ще бъде поделена, като България ще получи териториите на югоизток от линията Крива паланка - Охрид. Останалата част от земите заедно с град Скопие се определят за спорна зона, чиято бъдеща териториална принадлежност трябва да бъде определена от арбитража на руския император.

Всъщност наличието на арбитража означава, че от една страна договорът не решава, а временно отлага противоречията между двете държави, но от друга страна - щом приемаш дележ на Македония, трябва да се съобразиш и с арбитража на руския император, който при всички случаи гарантира териториални придобивки за българската и за сръбската държава.

Два месеца по-късно е подписана и военна конвенция, върху която се преекспонират несъвършенствата в договора. След постигане на споразумение със Сърбия българската дипломация насочва усилията си към Гърция и Черна Гора.

През май месец в София е подписан договорът за отбранителен съюз между България и Гърция, но за разлика от споразумението със Сърбия, той не съдържа точно установени териториални разпоредби. Взимайки предвид ясно заявените претенции на гръцката държава, това автоматично предопределя нови териториални отстъпки от страна на България в Македония. Балканският съюз се дооформя с привличането на Черна Гора чрез устна договорка между София и Цетине. Най-малката, но и най-войнствена страна на Балканите се задължава да мобилизира 40 000-на войска, а българите да и се притекат на помощ един месец след започването на военните действия.

Капани

От предварителните договорености става ясно, че при евентуален успех България ще получи безпроблемно териториално разширение единствено в Беломорска Тракия. Българската дипломация, трескаво бързаща да организира създаването на Балканския съюз, допуска няколко грешки. Споразумението със Сърбия и арбитражът на руския император върху всички недоразумения по неговото изпълнение създават един нетраен договор, който крие повече опасности отколкото предимства. Липсата на ясна граница в Македония между българи и гърци очевидно предопределя множество противоречия. И не на последно място - провалът да се подсигури благосклонността и съчувствието на Румъния при евентуалната бъдеща война с Османската империя.