Къс балтон, спортно-елегантен костюм, риза без вратовръзка и обувки с ослепителен блясък. Драган Нешич, новият треньор на женския национален отбор по волейбол, прилича на всичко друго, но не и на човек, свързан със спорта.
36-годишният сърбин носи в себе си различна цивилизация, по-характерна за други части на Европа, отколкото за нашите географски ширини. В портрета на млад денди не се вписа само черната гривна с православен кръст, която Драган носи на дясната си ръка.
"Това е моята връзка с Бога. Подари ми я моят кум, не я свалям от няколко години", обяснява Нешич, който дойде в редакцията на "7 дни спорт" направо от летището. Това е първото му посещение в София, откакто на 22 февруари бе утвърден за старши треньор на женския национален отбор в тандем със съпругата му Нели Маринова.

ЗА ВОЛЕЙБОЛА

- Г-н Нешич, назначението ви за старши треньор бе прието положително, което е нехарактерно за нас, българите.

- Надявам се да е за добро. Обяснявам си го и с личността на съпругата ми Нели Маринова. Тя винаги е била много добър състезател, без да се прави на звезда. Може би затова хората имат положително отношение и към мен. Нели е големият ми късмет в живота.

- Може би, когато двама души са добър тандем в живота, те имат и по-голям синхрон в работата. Примери много - Албена Денкова и Максим Стависки, треньорът на Русия Джовани Капрара и съпругата му Ирина Кирилова, която е негов помощник в националния отбор...

- Ласкаете ме, като ме сравнявате с Капрара, когого много уважавам. С него сме в отлични отношения. Той беше един от първите хора, на които се обадих, когато разбрах, че са ме одобрили за национален треньор на България. Той прие новината с думите: "Чакам да ми кажеш кога искате да играем контролни срещи." Нели и Ирина също са в много добри отношения. Имаме осигурени контролни срещи и с Германия, където треньор е Джовани Гуидети, с когото работихме в националния отбор на България през 2003 г.

- Кога събирате отбора?

- Първото, което ни предстои, са предварителните квалификации за турнира Гран при между 15 и 17 юни. Ние започваме подготовка в края на май. Не мога да назова точната дата, защото не знам кога играещите в чужбина момичета ще бъдат на разположение. Моето желание е състезателките да си отдъхнат поне една седмица след тежките шампионати, в които играят, преди да се присъединят към националния отбор. След турнира те ще почиват още 20 дни и на 9 юли започваме подготовката за европейското.

""

- Да очакваме ли нови имена в националния?

- В отбора ще бъдат момичетата, които играха в турнира Гран при и изнесоха тежестта в квалификациите. В непрекъсната връзка съм с всички проектонационалки. Говорих и с Радостина Рангелова-Цитигой, която ми каза, че няма никакви пречки да участва. Чух се и с Радосвета Тенева. Тя иска да участва, но я притеснява фактът, че има малко дете, което има нужда от нея. Поне 4-5 момичета са млади майки и ще се опитаме с господин Лазаров да намерим решение на този проблем. Аз имам една теория за това кой трябва да играе в националния отбор. Представете си една отрупана с храна маса и множество хора около нея. Кой ще изяде най-много? Естествено, който е най-гладен. Искам в националния отбор да играят хората, които имат най-голямо желание и глад да носят националната фланелка. Искам да направим отбор, в който националното чувство е силно, в който състезателите настръхват, като чуят химна. Аз самият ще взема български паспорт до 2 месеца.

- Какви ще бъдат изискванията ви към националките?

- Да мислят само за волейбол, а не за неща от типа кой каква кола кара, дали обувките му са "Прада" или не. Трябва да си дадат сметка, че защитават националната фланелка на България, което съвпада и с техния личен интерес. Ако се представим добре като отбор, както направиха мъжете на световното, това ще бъде личен успех за всяка една. Трябва да сме отбор, за да успеем.

- Ясни ли са хората, с които ще работите?

- Да, щабът ми е ясен и е одобрен от федерацията. Искам хората да ни възприемат като едно цяло, а не като йерархична структура, в която аз стоя начело. Нели ще работи тактическо-технически с разпределителите, което означава, че ще бъде втори треньор. Атанас Лазаров, който води девойките старша възраст на ЦСКА, ще бъде трети треньор. Той е млад и за него ще бъде от полза да се учи в националния отбор. Ще има и двама италианци, специалисти по физическа подготовка и физиотерапия - Масимо Мераци и Алесандро Брачески. Това са много сериозни хора, високо ерудирани и разбиращи работата си. Другите в щаба са д-р Георги Ценов и един масажист, който също е българин. В близките дни ми предстои да се видя с тях. Ще има и статистик от Италия - Симоне Франкини, мой добър приятел. Колкото до психолог - надявам се да има.
Този път обаче няма да допускам грешката, която направихме с Джовани Гуидети, като взехме психолог от Италия. Според мен ни трябва човек, който разбира душевността и манталитета на българите. Открит съм за помощ от специалисти в България, както и от Националната спортна академия. Искам да оставя нещо след себе си като създадена организация на работа, след като един ден си тръгна. Всички в щаба ми са хора с висше образование, все пак имаме някаква добра база като начало.

- За трети път започвате работа в националния отбор. Променен ли сте днес в сравнение с 2001 година, когато за първи път попаднахте в щаба?

- Променен съм, при това много. Благодарен съм на Бог, че отидох в Италия. Твърде млад станах треньор - на 24 години поех Обилич, където имах състезателка на 34. След това станах треньор на Цървена звезда, стигнахме 5-о място в Европа. На 28 години заминах за Италия със самочувствието на човек, който знае всичко, което е типично за младостта. В Италия се убедих колко не съм прав. Дадох си сметка, че нивото ми в действителност е ниско, но за сметка на това желанието ми за работа и мотивацията бяха високи. Започнах да уча. Смирено попивах всичко. Тук е мястото е да споделя, че за кариерата ми много голяма роля изиграха съпругата ми Нели и Антонина Зетова, която ни е кума. Те ме учеха и ми помагаха. Започнах работа в Италия, всичко вървеше добре до момента, в който там приеха един закон, който ме върна много назад. Оказа се, че като треньор от страна извън ЕС заемам мястото на играч чужденец. Наложи се да си търся работа в по-долните дивизии, но случих на свестни хора. Посещавах курсове за повишаване на квалификацията, в нито един момент не спрях да се уча.

ЗА ЖИВОТА

- Вие сте сърбин, женен за българка, работите в Италия. Интересно е на какъв език мислите?

- Понякога и аз се чудя на какъв език мисля. Предимно на италиански.

""- Според вас кое от характерния балкански манталитет се припокрива при българи и сърби и какво ни пречи най-много?

- Не смятам, че има много голяма разлика между нас. Сърбите са малко по-агресивни, за което платиха висока цена заради всичките глупости, които сътвориха в последните десетина години. В това отношение българите са по-интелигентни, защото са по-кротки. Вашият недостатък е, че в по-голяма степен от нас говорите лошо зад гърба на другите.

- Макар да сте човек, изцяло отдаден на волейбола, има ли неща извън спорта, които ви тревожат и бихте искали да промените?

- Има много неща, които бих променил. Бях много впечатлен от филма "Цар на войната" с Никълъс Кейдж. Ставаше въпрос търговците на оръжие. Хубаво е да си дадем сметка, че всичко около нас се подчинява на чудовищни икономически интереси. Много ме боли също, когато някой потъпква достойнството на хората. И в Сърбия, и в България има хора, които просят на улицата, без да имат вина за това. Тези хора са работили цял живот и не заслужават тази съдба.

- България е вече в ЕС. Сърбия още не е. Кога ще станем европейци и по манталитет?

- Ние, сърбите, направихме много лоши неща за Балканите. Войни, които водехме, се отразиха и на България, и на Румъния. Имаме да изкупуваме грехове. Смятам обаче, че е неизбежно Сърбия да стане член на ЕС. Географската логика го изисква. С Нели много често се шегуваме на тема ЕС. В Италия наричат страните извън Съюза "екстракомунитаре". Жена ми вкъщи казва, че има и съпруг "екстракомунитаре". Тя като българка е в ЕС, аз като сърбин не съм.

- И България, и Сърбия са православни държави, но за вас вярата като че ли значи повече. Вие религиозен ли сте?

- Аз съм много вярващ, без да практикувам стриктно религиозните обреди. Миналата година имах възможност да отида до Рилския манастир, както и до Бачковския манастир. И двете места много ме впечатлиха.

- Как си почивате с Нели?

- В Сърбия или в Добрич. Прескачаме и до Албена, където завързахме големи приятелства със случайни хора на плажа, които се оказаха изключително интересни личности. Когато се запознахме с тях, бяха по бански. После се оказа, че са лекари, шефове на банки, бизнесмени.

""

- С вашата съпруга живеете разделени. Тя е в Анкона, вие живеете на 500 км от нея, в Александрия. Колко често се виждате?

- Задължително всяка седмица пътувам при нея. Но твърдо сме решили, че повече няма да живеем така. Много е лесно на чашка с приятели да разказваш колко хубаво нещо е свободата. Истината обаче е друга - няма по-тежко от това да отключиш хубавия си апартамент и там да няма никой. Животът е за двама.

КАТЕРИНА МАНОЛОВА, ДИМИТЪР АНДРЕЕВ, ”7 дни спорт”, 7sport.net