След няколко опита за последните 15 години, след усилена тримесечна работа по съдържанието на текста и с обща воля да го прилагат, медиите подписаха своя етичен кодекс.
Подписите си под документа сложиха АБРО - асоциацията на над 160 лицензирани български радио и тв оператори, Българската медийна коалиция, съюзите на българските журналисти и издатели, журналисти, редактори, продуценти, собственици и издатели на печатни и електронни медии.
"За първи път в Югоизточна Европа етичният кодекс подписват всички заинтересовани", отбеляза Яша Ланге, от "БиБиСи Уърлд Сървис Тръст".
"Свободата на словото освен права, означава и задължения. По този начин искаме да гарантираме обществото от лъжи, манипулации, клевети и злоупотреби със словото", посочи Люба Ризова, директор "Новини и актуални предавания" в Би Ти Ви.
"Ако този кодекс стане практика, цялата българска журналистика ще стане част от гражданското общество", коментира доц. Георги Лозанов, председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция.
"Антагонизмът, противиборството постепенно отстъпват място на един реализъм - еврореализъм", каза Валери Запрянов, главен редактор на сп. "Тема".
"Ще включим този кодекс като част от трудовия договор. Така ще го превърнем в един вид институция", заяви Тошо Тошев, председател на Съюза на издателите в България.
"Ще бъде създадена етична комисия, ще има срещи и разговори, така че тези параграфи и букви на кодекса да не останата само на хартия", каза Юри Лазаров, заместник-директор на БТА.
"Ние приемаме, че това е първият закон, изработен без да се изисква мнозинство в парламента и политическо лоби", коментира Венелина Гочева, главен редактор на в-к "24 часа".
"Аз съм стреснат, трогнат, очарован", сподели Огнян Герджиков, председател на Народното събрание.
"Кодексът е добър и силен, но зависи как ще се изпълнява. Има някои подводни камъни, като въпроса за дефинирането на понятието обществен интерес", посочи президентът Георги Първанов.
Скоро всички медии, които подкрепиха кодекса, ще изберат Национално събрание на българските журналисти.
Целта на Етичния кодекс на българските медии е да бъдат подобрени журналистическите стандарти. Спазването на новия документ ще бъде контролирано от Съвет по журналистическа етика, който предстои да бъда създаден.
Ето и част от акцентите в кодекса.
Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма да скриваме или изопачаваме фактите.
Щом бъде доказана неточна информация, ще публикуваме ясна и достатъчно забележима поправка, и ще се извиним, ако е необходимо.
Ще се стремим да проверяваме информацията, да търсим различни източници и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.
В кодекса е записано още, че ще събираме информация с честни и законни средства, без да скриваме, че сме журналисти.
Ще използваме специална техника, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществото информация.
Медиите декларираха още, че няма да използваме заплахи, принуда и тормоз за събиране на информация.
Ще се избягва публикуването на снимки и записи, направени извън обществените места, ако засегнатите лица не са съгласни.
Медиите обявиха още, че ще уважават желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.
Ще се проявява специална отговорност за спазване правата на децата, включително и правото им да бъдат чути.
Няма да бъдат публикувани материали, които насърчават омраза, насилие и всякакви форми на дискриминация.
Медиите се ангажираха още да спазват презумпцията за невинност и да бъдат предпазливи при разкриването на самоличността на жертвите или свидетелите на престъпления.
В кодекса медиите декларират още, че няма да се поддават на политически или икономически натиск или влияние. Нарушаването на условията в този кодекс може да бъде оправдано, само ако се докаже недвусмислено, че то е било в обществен интерес.
