30 израелски деца. Това, засега е официалната бройка на отвлечените от „Хамас“ невръстни, невинни душички. Най-малкото от тях е 9-месечно момченце. Казва се Кфир Бибас. Кфир има червена коса. Също като 4-годишното си братче Ариел.

Кфир и Ариел Бибас са в неизвестност от 7 октомври. Това са 21 дни. 21 денонощия, в които тези деца, заедно с още 28 като тях се будят и заспиват далеч от покрусените си родители.

Сами, без песен и целувка за лека нощ. Без прегръдка за добро утро. Без майчина милувка. Без бащина закрила. Без да има кой да ги преведе през тъмното и да прогони кошмарите.

Защото тези деца са в тъмното, а кошмарът е реалност.

Признатата от Европейския съюз за терористична организация „Хамас“ държи в плен официално 224 израелци, в това число Кфир и Ариел Бибас, и останалите малолетни създания.

От началото на бруталното нападение на „Хамас“ над мирни граждани, екзекутирането на над 1400 души и вземането за заложници на тези 224, а вероятно и повече, освободени са само четири жени – майка и дъщеря – американски граждани, и две възрастни жени с разклатено здраве.

Терористите от „Хамас“ досега не са освободили НИТО ЕДНО дете. В знак на съпричастност с нечовешката болка, която изпитват родителите и семействата на липсващите деца, в Тел Авив организираха благотворителна акция, която буквално стисна за гърлото милиони по целия свят.

На прочутия площад „Дизенгоф“ в центъра на града бяха наредени едно до друго 33 огромни плюшени мечета, с черни превръзки върху очите, с червено петно върху музите.

Върху врата на всяко мече пък беше закачена снимка на едно липсващо дете.

С надпис: ОТВЛЕЧЕНО!

Пред фонтана на „Дизенгоф“ бяха и мечетата със снимките на Кфир и Ариел Бибас, които на 7 октомври бяха отвлечени от печално известния кибуц Нир Оз и вероятно се намират някъде из тунелите на Газа.

Оттогава обаче липсват и родителите им: баща им Ярден и майка им Шири.

На смразяващо видео от 7 октомври се вижда как майка им – 32-годишната Шири, ужасена от случващото се стиска силно завитите с одеяло синове, които е прегърнала с лице към гърдите си, за да не ги е страх от заобиколилите я въоръжени бойци на „Хамас“.

Децата са отнети от майката, а от майката оттогава няма и следа. Няма следа и от татко им - 34-годишния Ярден, който за последно е забелязан, облян в кръв и влачен с други заложници.

До момента обаче не са открити и тела на родителите, които да са идентифицирани от друг член на семейство Бибас.

30-те мечета на площад „Дизенгоф“ далеч не са единствения знак на съпричастност към отвлечените деца на Израел.

Ръководството на националния отбор по футбол на Израел разпространи клип, в който застава редом с разбитите сърца на майките и бащите на малчуганите в неизвестност. Клипът обикаля социалните мрежи с единен хаштаг, който фигурира и в другите подобни инициативи: #BRINGTHEMHOME – ВЪРНЕТЕ ГИ ВКЪЩИ.

Музиканти от израелската опера отдадоха почит на държаните заложници от „Хамас“ в тунелите на Газа, като изпълниха интерпретация на „Върнете го у дома“ (Bring Him Home) от вечния бродуейски мюзикъл „Клетниците“. Клипчето включва покъртителни видео кадри на децата заложници, запечатани по време на семейните им празници и любими моменти, заедно с родителите им.

„Върнете го у дома“ се пее в първо действие от Жан Валжан, главния герой в мюзикъла, базиран на едноименния роман, докато той моли Бог да спаси и върне Мариус на Козет, дори ако трябва да жертва собствения си живот в името на този на Мариус.

В изпълнението на израелската опера, дирижирано от Тал Алмог, двамата певци – Анат Чарни и Одед Райх пеят в празен театър в Тел Авив-Яфо. Техните прочувствени гласове могат да се усетят през екрана, докато емоциите им буквално ти спират дъха.

Преди няколко дни израелската авиокомпания EL AL постави върху всяка седалка в самолетите си снимки на заложниците на „Хамас“ и отново призова: „Върнете ги у дома“.

А върху емблематичната сграда на Times Square в Ню Йорк бяха прожектирани снимките на отвлечените, начело с 30-те деца, за които никой, нищо не е чул от 7 октомври насам.

Кфир, Ариел, Раз, Амит, Ноам, Офри, Ювал, Охад, Абигейл, Ейтан… списъкът е дълъг.

Молитвите са за вас, скъпи деца.

За да се завърнете у дома, където нищо вече няма да е същото. Никой вече няма да е същият. Нито вие и родителите ви. Нито вашите братя и сестри. Нито бабите и дядовците ви. Нито лелите и чичовците ви.

Нито ние, които без право да избираме, но и без право да се оплакваме, сме родени във времена на непрогледен мрак.

Продължи да четеш