Тази неделя от 16 часа в документалната поредица „bTV Разказва“ Радиана Божикова и операторът Добромир Иванов разказват историята на традиционното татуиране на жени в Босна и Херцеговина във филма „Белязаните жени на Балканите“.
„Традицията е много интересна. В 16 часа ще покажем на нашите зрители едни хора, които все по-често ни е трудно да видим в нашето общество. Това са едни жени, които отстояват своето и остават верни на това, в което вярват. Символите по техните ръце показват точно това. Става въпрос за хърватските жени католички в Босна и Херцеговина. По време на Османската империя те белязват телата си - гърдите, челата, ръцете, с кръст. По този начин са се предпазвали от изнасилвания, отвличания и са вярвали, че ще донесат благоденствие“, обясни журналистът и автор на „bTV Разказва“ Радиана Божикова.
„Тези жени трудно ни допуснаха. Трудно ни беше и да ги намерим, защото повечето останали са наследници на жените, които са направили своите татуировки по изброените причини. Жените, с които се срещнахме, са вече на 80-85 години. Те са направили своите татуировки, за да продължат традицията и заради саможертвата на своите близки. Те живеят в планински села и е трудно да се стигне до тях“, добави тя.
„При тях е било традиция. Всички техни сестри, баби, лели и братовчедки са имали татуировки. Едната причина е била да не може да им се смени вярата от християнство към мюсюлманство. Османските войници не са гледали на тях като жени и са били отблъскващи, виждайки християнски символи. В тези времена, когато жената се омъжи, е трябвало да прекара първата си нощ не със своя съпруг, а с местния владетел. Когато е имала татуировка, това я е спасявало“, посочи журналистът.
Жените са взимали пепел от огнището, мед и мляко. С игла са пронизвали кожата си, правейки татуировките.
„За тях това е било много болезнено. Особено зимата. Правели са го най-често пролетно време. Татуирането е ставало между, когато са били между 6 и 16-годишна възраст. Момчетата, които са ги взимали за еничари, също били белязвани с християнски символи, за да може ако оцелеят и се завърнат, да познаят своя род. Това не се е случвало само в Босна и Херцеговина. Ставало е в други места по Балканите, както и в България. Традицията остава жива, но по друг начин. Преди разпадането на Югославия татуировките са били забранени. Сега в Босна и Херцеговина това е нематериално културно наследство и се прави от много млади хора. Символите са не само върху тялото. Правят се различни инсталации и проекти. Има и всякакви други знаци, които са взимани и от народни носии, които присъстват и в българските шевици“, обясни Радиана Божикова.
Всички епизоди на bTV Разказва, както и рубриката „Зад кадър“ - гледайте ТУК.
