Част от родния дом на великия български писател Димитър Талев в Прилеп Северна Македония се срина. В продължение на години наследниците му молят държавата да съхрани къщата му, но без резултат.

Снимка: БГНЕС

За това преди дни алармира и Виктор Стоянов от Фондация „Македония“. „Докато чакаме да се купи къщата на Талев в Прилеп, АНБ (Агенцията за национална сигурност) чрез местен вандал, вече я събори. Справедливост не чакайте“, написа Стоянов.

Къщата, в която Димитър Талев се ражда на 13 септември 1898 година, е първообразът на дома на фамилията Глаушеви от „Железният светилник“ - първия роман от прочутата четирилогия на Талев.

Наследниците на Талев от години молят българските политици и държавници да съхранят родната къща на един от най-достойните македонски българи. През март миналата година роднините на писателя за пореден път призоваха държавата да откупи дома на писателя в град Прилеп.

Снимка: БГНЕС

Още през септември 2022 г. БГНЕС алармира за състоянието на къщата в интервю със Снежана Аческа, която е сегашен собственик на сградата в Прилеп. Тогава тя обясни, че къщата-символ на българщината, се руши с всеки изминал ден, и призова българската държава да я откупи, за да бъде възстановена в автентичния ѝ вид.

Интервюто с Аческа предизвика буря от емоции в обществото. Множество граждани изразиха готовност да помогнат на държавата да я придобие, но оттогава до днес на практика нищо не се случи.

Димитър Талев се смята за връх в българската литература и един от най-популярните и най-четени писатели в България. Разкривайки душата си, предавайки цялата си творческа енергия, Талев оставя зад себе си творби с неизмерима величина и трайност. Търпеливото му изследване и описването на събитията създават бурни разкази за едно време и едни съдби, които той успешно съживява.

В личен план особено трудни за големия писател стават годините след преврата на 9 септември 1944 г. Тогава той попада под ударите на така наречената „народна власт“ заради борбата си за Македония. На младини Димитър Талев се увлича от левите идеи, впоследствие започва да пише за българската кауза в Македония. През 20-те и 30-те години на миналия век писателят критикува както комунистическата идеология, така и ролята на комунистическата партия и Коминтерна по отношение на борбата в Македония.

Димитър Талев е част от десницата във ВМРО в качеството си на главен редактор на вестник „Македония“, един от приближените на Иван Михайлов. След затварянето на вестника от 19-майците, започва да работи във вестник „Зора“.

Заради тази му дейност и позиции след 9 септември Димитър Талев е изключен от Съюза на българските писатели, заедно с още 29 души, сред които Фани Попова-Мутафова, Богдан Филов, Чавдар Мутафов, Змея Горянин, Любомир Владикин.

Впоследствие Талев е арестуван и хвърлен в лагери в Свети Врач, Перник, Дупница до 1945 г., когато е освободен. През 1947 г. по повод на визитата на Йосип Броз Тито и по повод на актуалната тогава идея за създаване на южнославянска федерация отново е прибран в лагерите. Обвиненията тогава срещу него са, че е виден михайловист, великобългарски шовинист.

Писателят прекарва много тежки месеци в лагерите Богдановдол, Куциян, развива тежка язва и е на крачка от смъртта. Бил е принуден да яде варени зелеви кочани – диетата на концлагеристите, пише БГНЕС. Непосилни за неговата физика и здраве са трудовите норми. Неговите сълагерници са му помагали да ги изпълнява, дори веднъж го спасяват от сигурна смърт, когато изнемощял припада и е затрупан от купчина въглища, но по чудо го намират и оживява.

Димитър Талев оцелява след като съпругата му тайно разтопявала бучки захар на карамел, слагала ги в буркани, отгоре лепяла етикети и ги замаскирвала като лекарства, и ги изпращала в лагера. Когато го пускат от лагерите, Талев се прибира при съпругата си напълно изтощен – жълто-зелен на лице, с отекли крака и на тегло 46 кг.

Продължи да четеш