„От една страна, имаме изключително ниски нива на доверие към най-представителните институции като парламента. От друга страна, има все повече хора, които не намират своето представителство. Партиите трябва да се върнат към това да изпълняват функциите си, ако искаме да започнем да оздравяваме политическата система“.

Това каза в „Тази сутрин“ Христо Панчугов, политолог и преподавател „Политически науки“ в НБУ.

„Огромна част от българските избиратели остават непредставени, те не са намерили своето представителство или са избрали да не гласуват по някаква друга причина. Въпрос на време е да преценим дали това ни удовлетворява като общество, дали политиците биха могли да променят поведението си, така че да включат повече хора в избирателния процес, вместо да ги отблъскват от него“, допълни той. 

Политологът Ваня Нушева открои два съществени фактора за намаляващото доверие в изборния процес.

„Начинът, по който функционират политическите партии и комуникират със своите избиратели, как отговарят на исканията на избирателите си. Другият е начинът, по който се провежда изборният процес, защото това допълнително сваля доверието в него, начинът, по който провеждаме изборните кампании. Не успяхме да видим едни консистентни предизборни програми и ясни послания, които да привлекат. По-скоро бяхме свидетели на практики, свързани с черен пиар. Опитът да бъде уязвен противникът е нещо, което не може да доведе нови избиратели пред урните. Освен това имаме шести избори за три години“, каза преподавателят по избирателни системи и администрация в СУ д-р Ваня Нушева.

По думите ѝ почти никоя партия не е предложила на избирателите си позитивно решение за управлението на страната.

„Там, където партиите са свършили своята политическа работа, на практика и законът им е помогнал. Съгласно Изборния кодекс системата, по която се разпределят мандатите е система на по-големия остатък и в този смисъл облагодетелства по-малките партии. Там, където партиите имат по-малко влияние в отделните райони, но все пак са събрали гласове – получават бонус. Легитимността на правителството зависи от парламентарната подкрепа. Доколкото има парламентарно мнозинство, ще е легитимно. Отделен е въпросът доколко парламентът сам по себе си е легитимен с такъв нисък резултат“, коментира д-р Орлин Колев, преподавател по конституционно право в СУ.