Видео игра, навярно асоциацията на повечето хора е свързана със забавление, свободно време, бягство от реалността. Именно последното превръща живота на едно болно дете в преживяване, което му носи приятелства, които никога не би могло да създаде в реалния си живот.

Момчето не просто бяга от реалността в света на игрите, но създава цял един паралелен свят, в който дори успява да се влюби, да тича, да усеща всички емоции, които болестта не му позволява да има, пише Би Би Си. 

Матс Стин умира на 25-годишна възраст от дегенеративно мускулно заболяване. Родителите му, Робърт и Труде Стин, са изненадани, че в дома им в Норвегия се свързват с хора от цяла Европа, които оплакват загубата му.

Семейството знае, че синът им е запален геймър, но не са и предполагали, че от близо десетилетие той има друг виртуален живот в играта World of Warcraft. Историята на Матс и неговия аватар Ибелин сега се разказва в документален филм, озаглавен „Забележителният живот на Ибелин“.

А това, което прави историята толкова завладяваща и добре приета (филмът спечели наградите за режисура и на публиката на фестивала в Сънданс, което често е предвестник на номинация за „Оскар“), е характерът на Матс Стин, който Ибелин помага да се разкрие - неговата сила, хумор и понякога меланхолия.

Защо пациенти са без достъп до животоподдържащи дихателни апарати?

„В този друг свят едно момиче не би видяло инвалидната ми количка или нещо различно, то би получило сърцето, душата и ума ми, поставени в красиво силно тяло. В гимназията имаше партита, привлекателни момичета, толкова много неща, които едно 17-годишно момче желаеше, но всичко това бяха само мечти, неща, които не бяха по силите ми. Мечтите обаче са хубави. Винаги можеш да ги посетиш отново“, казва Стин за параления си свят в Азерот.

 

Той прекарва живота си в инвалидна количка и за него най-обикновените неща са най-големите му мечти.

„Напускам този свят и прекарвам по-голямата част от времето си в един далечен, наречен Азерот“, започва Матс Стеен във филма, като думите му са произнесени от актьор, въвеждащ публиката във виртуалния пейзаж, познат на играчите на World of Warcraft.

„Там,“ продължава той, “веригите ми са разкъсани и мога да бъда такъв, какъвто искам да бъда.“

Родителите откриват, че синът им, който страда от мускулна дистрофия на Дюшен и през по-голямата част от живота си се придвижва с инвалидна количка, изпитва много от това, което изпитват другите млади хора на неговата възраст - общуване, приятелство, любов.

„Той се роди преди повече от 35 години, а ние живяхме под един покрив с него в продължение на 25 години, 4 месеца и 15 дни“, разказва Робърт Стин пред Би Би Си.

Матс умира през 2014 г.

За глътка кислород повече: Хора с мускулна дистрофия на Дюшен търсят помощ

„След това той почина. Той страдаше доста тежко от болестта, с която се беше родил. И ние смятахме, че е живял самотен и изолиран живот, без да изпитва любов, без да е важен или да променя живота на другите хора, защото само това виждахме. На следващия ден след кончината му вмъкнахме в блога му малък пост, в който пишеше, че е починал, както смятахме, че трябва да направим, след като прекарваше толкова много време в света на игрите. Тогава започнаха да пристигат имейли, в които се разказваше за силните връзки на хората с Матс. И това беше повратният момент в собствения ни живот. Смъртта му беше и началото на историята, защото през 10-те години, откакто той почина, научихме толкова много за него“, казват родителите му.

Доколко е възможно един онлайн аватар да представлява истински човек?

Двойният живот на Матс Стин е изследван за първи път през 2019 г. от норвежката обществена телевизия NRK, а след това в статия на BBC News, което вдъхновява норвежкия режисьор Бенджамин Ри да разкаже историята като документален филм.

„Мисля, че неговата история задава някои въпроси, които са наистина актуални днес“, казва той.

„Възможно ли е да станеш приятел с някого, когото никога не си срещал? Възможно ли е да изпитате любов към някого, когото никога не си срещал? И колко близко приятелство можеш да имаш с човек, с когото никога не си говорил, а само си писал? И в същото време мисля, че това говори за разликата между поколенията, за увлечението на моето поколение по игрите - аз съм на 35 години - и пребиваването във виртуален свят. Матс наистина съзря в тази игра. Също така, както приятелите, така и семейството на Матс са ми казвали, че към края на живота си той наистина е искал да има значение. Изглеждаше, че е живял толкова кратко, но искаше да бъде запомнен“, казва режисьорът.  

Ри създава документалния филм, като използва VHS кадри на семейство Стин, както и актьор, който рецитира части от блога на Стин, озаглавен „Размисли за живота“, публикуван малко преди смъртта му през 2014 г. Докато някои от приятелите му от World of Warcraft са интервюирани, Ибелин и други аватари от играта са анимирани.

Стин също така е взаимодействал в играта чрез текст, а не чрез глас, и цялата му комуникация е била съхранена, докато е играел. Неговата онлайн общност (известна като „гилдия“ в World of Warcraft), наречена Starlight, помогна да се предоставят на Ри около 42 000 страници с дискусии и указания, за да може той да сглоби вътрешния живот на Стин като Ибелин.

Ри описва това като „нещо като филмов сценарий, дълъг 42 000 страници, който наистина разказва историята на действително изживян живот на аватар през тези 8 години“.

„Всички чувства и действия на Ибелин бяха в този архив“, казва той. „Така че, ако Матс напише: „Ибелин изглежда искрена, но и натъжена“, ние знаехме точно къде и кога се е случило това, а във филма се опитваме да интерпретираме сложността на написаното и емоцията в реална анимация.“

Доколко е възможно един онлайн аватар да представлява истински човек? Матс Стин кръщава своето алтер его на героя на Орландо Блум - Балиан от Ибелин в историческия епос на Ридли Скот „Царството небесно“ от 2005 г. В играта Балиан Ибелин е висок, мускулест и рус и всеки ден тича през Азерот в продължение на 30 минути.

В документалния филм той се представя като „Ибелин Редмур, прочут детектив и благородник, който намира приятели и се бори със злото, където и да отиде“, а Стин описва героя като „разширение на самия мен, на различни части от мен“.

Разделение между поколенията

Ибелин Редмур може да звучи като идеализиран супергерой, може би защото е създаден от 17-годишен младеж, но родителите на Стин получават съобщения от други играчи, че той „винаги подобрява настроението“ в играта.

Снимка: iStock

В друг пост се казваше: „Той беше до мен и можех да говоря с него и за глупости“.

Филмът ни среща с Ксения от Дания и нейния син Микел, които играят онлайн като своите аватари Рейке и Никмик, и тя казва, че зрелите съвети на Стин са били от съществено значение, за да им помогнат да подобрят отношенията си между майка и син.

Друга приятелка, Лизет от Нидерландия, разказва как тийнейджърката Стин пише писмо до родителите ѝ, когато те ѝ отнемат компютъра, тъй като оценките ѝ се влошават, и ги моли да намерят друго решение, защото е депресирана. „Мисля, че тя е страхотен човек и я смятам за една от най-близките си приятелки“, беше написал той.

Световен ден на Дюшен: Какви са предизвикателствата пред хората, живеещи със заболяването?

„Беше неизлечим романтик и винаги имаше успех с жените“, пише друг приятел на Ибелин до Стенс.

И именно Лизет, под формата на своя аватар Румур, изглежда е била голямата любов в живота на Стин: двамата се запознават в играта, когато са приблизително на една и съща възраст като тийнейджъри. В документалния филм Ибелин се сблъсква с „тъмнокоса, загадъчна красавица“, която му открадва шапката. По-късно двамата си разменят целувка по бузата. „Беше само виртуална целувка, но момче, усетих я“, казва Стин за срещата.

Научни експерти твърдят, че човешкият мозък обработва видеоигрите така, сякаш те се случват наистина. Въпреки че в момента много общества обсъждат вредата, която нанасят на младите хора прекалено многото време, прекарано в смартфони и онлайн, бащата на Стин казва, че е преоценил стойността на виртуалните срещи на сина си.

„Матс ни казваше, че играе игри с други хора, но ние смятахме, че те не могат да го познават, тъй като не са се срещали физически. И все пак мисля, че ако се преместим 10 години напред във времето, дори няма да водим такива разговори, няма да правим разлика между дигиталното и физическото. За по-младите хора, дигитални или физически, всичко е едно и също, отношенията, които са установили онлайн, са също толкова важни и естествени, колкото и физическите. Само при моето поколение това е странно, тъй като ние никога не сме го изпитвали, когато растяхме“, казва Робърт Стин.

Някои от групата Starlight присъстваха на погребението на Стин и все още провеждат събирания в негова чест, което според Ри е доказателство за истинското приятелство, което съществува в игрите.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Продължи да четеш