Президентът Румен Радев говори пред Общото събрание на ООН. Президентът обърна внимание на конфликтите по света и призова за толерантност.
Президентът се фокусира върху политиките на ООН за решаване на глобалните проблеми, а втората част беше посветена на нерешените конфликти Сирия, Либия и Източна Украйна, както и напрежението в Персийския залив. Сред заплахите той открои както тероризма, така и ксенофобията и подчерта нуждата от добросъседство в Западните Балкани.
ООН разполага с уникално разнообразие от инструменти за посредничество, предотвратяване на конфликти, подчерта президентът.
"За съжаление, през последната година международната общност не постигна пробив при разрешаването на нито един значим конфликт по света", заяви Румен Радев.
В речта си той потвърди ангажиментите на България по Парижкото споразумение за климата и нулеви емисии на парникова газове до 2050 г. Изтъкна като заплаха ксенофобията и припомни за спасяването на българските евреи.
"Нашата национална традиция на толерантност и уважение към другите ни задължава да дадем ясен отговор на нарастващия антисемитизъм, ксенофобията и езика на омразата."
Президентът акцентира върху тероризма и екстремизма като продължаващи да съществуват заплахи. По данни на ООН повече от 55 хил. души, основно жени и деца, са задържани в териториите на Халифата, от които 11 хил. са предполагаеми семейства на бойци от ИДИЛ.
„Обявената военна победа над т.нар. Халифат на ИДИЛ миналия март не бе достатъчен, за да донесе мир на раздирания от войни регион на Близкия Изток”, подчерта държавният глава.
Радев призова за намиране на политическо решение в Сирия, като потвърди отново българската позиция за две държави по Близкоизточния мирен процес и призова за стабилизиране на Либия, която е отправна точка за част от бежанските потоци в Европа.
„България подкрепя тясното сътрудничество между ЕС и Международната организация за миграция, чиято цел е увеличаване на броя на доброволно завърналите се и подобряване на условията в центровете за задържане в Либия”, допълни той.
Оценката му за обстановката в Източна Украйна беше определена като крайно несигурна, а политиката на Иран като „будеща дълбоко безпокойство”.
Президентът обяви, че незабавно следва да бъде дадено приоритетно значение на мерките за намаляване на напрежението в Персийския залив, за да се избегнат по-нататъшни инциденти.
По-рано външният министър Екатерина Захариева сблъска позиция с президента по отношение на желанието ни да отпаднат визите, понеже сме стратегически партньор на Вашингтон.
България все още не е достигнала изискването – отказите за американска виза да са под 3%.
"Те имат закон за това и той е с ясни аргументи. Ако си изменят закона, може да преговаряме, но той е еднакъв за всички. Само ще припомня, че румънците купиха 16 самолета – все още са с визи, поляците имат военна база, американска, ние нямаме, ние имаме натовска", каза министър Захариева.
Тя беше категорична, че трябва всички заедно да работят за отпадането на визите. В последната година броят на откази за американски визи и спаднал с 4%.
