Българите казват, че за тях е важно да живеят здравословно, не полагат усилие за това. Този извод идва от доклад на STADA за 2025 г., направен между февруари и март. Осъществен е онлайн в 22 държави, сред 27 хиляди респонденти на възраст между 18 и 76 години.
Всеки пети признава, че е на ръба от прегаряне.
Клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика д-р Велислава Донкина обясни в „Тази сутрин“, че в обществото ни се наблюдава феномен – хем вярваме на лекарите си, хем не ходим на профилактични прегледи. Тя обясни, че хората споделят как са недоволни от начина си на живот, нямат време за спорт и достатъчно средства.
„Когато има разминаване между това, което правим и това, което чувстваме, в психологията се нарича „липса на критичност“. Когато се мине един определен праг на разминаваме между нашия субективен свят и реалността, това се нарича лудост“, допълни тя.
По думите ѝ голяма част от българите злоупотребяват с кофеина и алкохола, което води до лош сън и съответно до невъзможност за психично възстановяване на организма. В същото време липсата на сън води и до редица заболявания, свързани със сърдечната и нервната система.
„Ние пълним напрежение и се чувстваме все по-безпомощни. Това означава, че ни е необходима качествена промяна с осмисляне. За мен тези данни имат много голямо значение, защото са свързани с всички болезнени места в нашето общество – липсата на адекватна грижа в детските градини, през трудното юношеството до нещата, с които се сблъскват възрастните хора – агресия, липса на перспектива, депресията.
Тя е категорична, че начинът, по който се чувстваме има директна връзка с телесните заболявания, които се отключват. Психологът коментира, че хората декларират, че имат желание да променят лошите си навици, но не го правят.
„По-голямата част от изследваните лица споделят, че най-голямата им подкрепа идва от партньорите и семейството, а в същото време оставяме възрастните си родители в съмнителни места, които наричаме „домове за стари хора. Ние нагледно виждаме това противоречие вътре в нас. Крайно време е да се почувстваме принудени да направим нещо“, обясни Донкина.
Какво друго ни казва проучването?
Според проучването, 51% от европейците водят здравословен начин на живот, докато България значително изостава с 40%. В същото време се доказва, че здравословният начин на живот се отплаща, както на тялото, така и на духа. Според данните, от всички българи, които водят здравословен начин на живот, 94% са в добро психично, а 88% - физическо здраве. Средно за Европа, тези проценти са 79 и 77%.
Най-голямо влияние при взимането на решения, свързани със здравето, за българите оказват семейство (60%), партньор (56%), ОПЛ или друг лекар (44%) и приятели (44%), следвани от фармацевт (26%), културни и религиозни вярвания (31%), колеги (23%), онлайн общности и форуми (22%). Интересното е, че почти еднакво влияние върху решенията на българите имат правителство/институции (11%) и инфлуенсъри (10%).
Съществуват големи различия във възприятието за физическо здраве в различните държави. 65% от българите се определят с много добро физическо здраве, което е над средното за страните участвали в проучването (56%).
72% от респондентите казват, че редовно предприемат превантивни здравни мерки (като прием на витамини, минерали и добавки, здравословно хранене, упражнения), а 25% категорично не го правят. Утвърдително на въпроса са отговорили 62% от българите, което е под средното за страните, участвали в проучването. Най-честите мерки, които взимат българите са: добри хигиенни навици (69%), прием на витамини и добавки (66%), здравословна диета (52%), физическа активност (50%).
По отношение на здравословното хранене се наблюдава голяма пропаст между осъзнаването и реалните действия. 87% от европейците и 85% от българите смятат, че здравословното хранене спомага за предотвратяване на заболявания. В същото време, здравословно се хранят 57% от европейците и 52% от българите.
Проучването обхваща и водещите три нездравословни поведения – прием на кафе и енергийни напитки, тютюнопушене и консумация на алкохол. Изводът е, че българите пушат и консумират алкохол повече, търсейки решения на стреса и проблемите със съня. Позитивното е, че 52% от анкетираните в България имат желание да се откажат от нездравословните си навици, което е над средното за Европа (49%).
Проучването показва още, че повече от 1/3 от българите (37%) неглижират годишните профилактични прегледи, като най-редовни са хората над 55 години (69%), следвани от възрастовата група 35 – 54 г. (61%) и 18 – 34 г. (56%). На въпроса "Защо не посещавате всички налични профилактични здравни прегледи?" 34% от българите казват, че чувстват, че нямат нужда от тях, 29% - не знаят какви прегледи трябва да си направят, 20% - заради ограничения достъп, 18% не могат да намерят време, на 15% са им твърде скъпи, 13% изпитват страх от лоша диагноза, на 9% са им неприятни. В същото време, малко над половината българи (53%) казват, че получават напомняне за профилактични прегледи, като най-често те са от личните лекари (34%), следвани от семейство и приятели (11%) и специалист (9%). Близо половината от анкетираните у нас (49%) заявяват още, че са удовлетворени от превантивните услуги, които се предлагат от здравната система в страната.
Проучването показва, че доверието в здравната система е крехко. 37% от българите, при средно за Европа 58%, са доволни от системата на здравеопазване. Като цяло, българските граждани нямат усещането, че имат равен достъп до медицински грижи и услуги. Само 28% смятат, че здравната система е справедлива, при 51% средно за Европа.
С най-голямо доверие се ползват общопрактикуващите лекари (56%), учените (55%) и фармацевтите (48%), следвани от други медицински специалисти (45%), Google (28%), изкуствен интелект (17%), здравни инфлуенсъри (8%) и политици (3%).
Въпреки бързото навлизане на AI, недоверието към новите технологии все още преобладава. На въпрос "Бихте ли обмислили да получите консултация от AI, вместо да посетите лекар?" 41% от българите са отговорили утвърдително, при средни за европейските държави 39%. Отвореността към изкуствения интелект в здравеопазването се дължи предимно на достъпността и удобството.
Според проучването, 80% от българите се определят в добро психично здраве, при средно за Европа 64%. В същото време, 59% от българите заявяват, че сега или в миналото са имали бърнаут или са били на ръба на прегарянето (8% в момент на прегаряне, 19% - на ръба, 32% са го изпитали в миналото). Само един от 10 българи търси подкрепа за психичното си здраве.
Причината – 38% от сънародниците ни не вярват, че биха им помогнали. 20% не го правят, тъй като не могат да си го позволят, за 14% това би било емоционално изтощително. 6% не търсят подкрепа, заради стигмата, а други 6%, заради липса на подкрепа от семейство и приятели. Анализът сочи, че лошото психично здраве блокира здравословните навици и води до нарастващи икономически разходи.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
