Европа е обхваната от протести. От Франция и Испания до Гърция и Сърбия хората излизат на улицата, за да поискат по-добър живот, справедливост и промяна. Но кога недоволството се превръща в бунт? И защо българите често предпочитат да напуснат страната, вместо да се борят да я променят?
Според психолога доц. Николай Димитров, преподавател и ръководител на катедра във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, протестите започват тогава, когато усещането за несправедливост стане по-силно от готовността на хората да търпят.
„Когато се сравниш с някаква друга група, видиш, че си в неравнопоставено положение и че държавата не се отнася към теб според очакванията, които имаш към нея“, обясни доц. Димитров.
В психологията този процес е известен като относителна депривация – усещането, че човек или група са ощетени спрямо други. По думите му недоволството не зависи единствено от бедността или реалното икономическо положение. То възниква и когато хората виждат, че други получават повече възможности, права или справедливост.
Доц. Димитров даде пример с Франция, където протестите са дълбоко вкоренени в обществената и политическата култура.
„Френското общество има култура на протеста и култура на бунтовете, защото в генетичния им код е заложена революцията“, коментира той.
Според психолога французите възприемат протеста като естествен начин да поискат от държавата да изпълни задълженията си към гражданите.
В България обаче отношенията между гражданите и институциите са различни, смята доц. Димитров.
„Ние, българите, се различаваме по това, че стоим много далеч от държавата и усещаме, че държавата стои много далеч от нас. И тогава, когато имаме проблем с държавата, го решаваме поединично, като най-често просто излизаме от държавата“, заяви той.
Според него продължителните периоди, в които населението не е имало реална възможност да влияе върху управлението, са оставили трайна следа върху обществените нагласи.
„Твърде дълго сме живели в исторически смисъл в държава, която е била много далече от нас и която сме възприемали повече като мащеха, отколкото като майка“, каза доц. Димитров.
Той посочи османския период, тоталитарното управление и последвалите години на недоверие към институциите като фактори, които според него са затруднили изграждането на устойчива култура на гражданско участие.
„Свикнали сме, че държавата така или иначе не се грижи за нас и не можем да очакваме нищо от нея. И ако не я харесваме, трябва просто да я сменим, да избягаме от нея, вместо да я променим“, обясни психологът.
Вижте още във видеото.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
