В продължение на почти цялата изминала година войната срещу групировката „Ислямска държава” (ИДИЛ) почти не влизаше в новинарските емисии.
Съединените щати бомбардираха джихадистите, но те продължаваха да извършват зверства, да взривяват световни паметници на културата и да екзекутират всеки с различно от тяхното мнение.
Динамиката на конфликта значително се промени след 30 септември 2015 г. Тогава сирийският президент Башар Асад официално поиска помощ от Русия за справяне с ИДИЛ.
Руската армия вече беше построила своя авиобаза край град Латакия и започна активни бомбардировки над Сирия. Изведнъж небето над страната стана пренаселено.
След парижките атентати от 13 ноември Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, с която разреши на всички държави по света да извършват въздушни атаки срещу ИДИЛ. Първи се отзоваха французите. Русия включи и стратегическата си авиация - бомбардировачи, способни да пренасят ядрено оръжие. Британците станаха последните включили се с техните "тайфуни" и "торнада".
Междувременно премиерът Бойко Борисов обяви, че България няма да участва във военна операция срещу "Ислямска държава". Той поясни, че сме "страна, която не воюва" и настоя за дипломатично решение на проблема.
Тази теза категорично споделиха 49% от българите, според които страната ни не трябва да се включва с военна помощ в борбата с ИДИЛ.
Очаквано - едва 8 на всеки сто българи смятат, че трябва да се присъединим към усилията на останалите европейски държави срещу „Ислямска държава”.
Междувременно през изтеклата година ИДИЛ осъществи едни от най-успешните си военни кампании в Ирак и Сирия.
За първи път организацията одобри и свой годишен бюджет от над 2 милиарда долара.
Основните им ресурси идват от плячка, данъци и рекет. Само в Сирия ислямистите добиват над 40 000 барела петрол на ден, което им носи 1 милион долара дневно.
Частни дарители от Персийския залив също наливат пари в групировката.
Едно от най-запомнящите се завоевания на ИДИЛ стана древният град Палмира в Сирия, заради значителни разрушения, които нанесоха джихадистите на древните паметници на културата.
Войната отприщи нечувана по размерите си бежанска вълна, страх от неизвестността и тероризма и за съжаление враждебност и ксенофобия на стария континент.