Продължават боевете за източния украински град Бахмут. Би Би Си ни среща ексклузивно с екип от елитни снайперисти, наричани „Призраците на Бахмут“.

Те наброяват около 20 войници и действат в покрайнините на Бахмут през последните шест месеца. Провеждат нощни набези и често ловуват за цели с висока стойност.

Призрак, командир на снайперисткия екип, води екип на медията на мястото, което той нарича „ръба на съществуването“ - тяхната база в покрайнините на града.

„Призракът е моят повиквателен знак“, казва той. „Когато започнахме да всяваме ужас в Бахмут, получихме името „Призраците на Бахмут“.

Базата им вече е в обсега на руската артилерия. Призракът не трепва от удара на падащ наблизо снаряд. „Артилерията винаги кара хората да се притесняват“, казва той. „Можеш да се скриеш от нея, но не и от снайперист“.

Командирът казва, че екипът му е убил 524 руснаци, а той самият – 76. „Призраците на Бахмут“ записват електронно всеки изстрел през мерника на пушките си.

Не всички обаче ги броят. „Няма с какво да се гордеем. Ние не убиваме хора, ние унищожаваме врага“, казва Кузия, един от стрелците в екипа.

Преди войната той работи във фабрика. Kазва, че никога не е харесвал оръжия, но се е почувствал принуден да вземе такива, когато Русия нахлува.

„Всяка мисия е опасна, когато сгрешим, врагът може да те уцели“, казва той. „Разбира се, че се страхувам, само глупак не би се страхувал“, допълва Кузия.

Командирът на снайперистите казва, че е подбрал ръчно всеки член на екипа въз основа на неговата „хуманност и патриотизъм“, а не на военен опит и умения.

С наближаването на здрача екипът се качва в своя брониран Humvee и отива на мисия. Водачът им се казва Куш. Докато той стартира двигателя, целият екип се кръсти. Куш започва да пуска музика от телефона си. Казва, че украинската рап песен им създава настроение, но също така ще маскира звука от обстрела.

Екипът на Би Би Си е с тях през това време. 20 минути по-късно рязко спират близо до разрушена къща. Екипът от двама снайперисти отваря вратите и изчезва към дърветата.

Когато се връщат, се появява оранжева светкавица и експлозия. Започва да гърми още по-силно. Куш отваря вратата си, докато шофира, за да погледне назад, и започва да ругае - парче шрапнел е разкъсало една от задните гуми.

Връщането в базата е нервно. Вече се е стъмнило и обстрелът е утихнал. Вътре в базата те тревожно държат радиостанциите си за новини от екипа снайперисти.

Командирът на екипа се обажда по телефона на 7-годишната си дъщеря. Тя е на високоговорител, когато развълнувано извиква: „Обичам те, татко“. Това е кратък изблик на нормалност, но баща ѝ вече я е научил как да сваля пистолет, пише Би Би Си.

Седем часа по-късно и малко сън е време за екстракция. Този път е тъмно, но Куш се опитва да кара по памет - избягва да включва фаровете, за да не привлече внимание. Още едно рязко спиране и екипът от двама снайперисти се връща.

Облекчението е осезаемо, когато се връщат в базата си.

„Един изстрел, една цел“, казва Кузия, завърнал се от мисия.

По-късно показват видеото от нощния мерник. Казват, че руски картечар е стрелял по украинските войски близо до фронтовата линия.

Предстои им почивка до мисията следващата нощ. „Щастлив съм, че се върнах и че всички са живи“, казва Кузия.

През последните шест месеца няколко души от екипа са били ранени, включително командирът, но никой от тях не е убит.

Водачът на екипа Куш казва, че оказват психологически ефект върху врага - ловят по един руски войник от място, което не може да се види, и със звук, който не може да се чуе.

Един малък екип от снайперисти няма да спечели тази война, нито дори да си върне Бахмут. Но те вярват, че оказват влияние.