Близо осем месеца част от украинската Запорожка област е окупирана от Русия. Ключовия град Бердянск са напуснали поне половината му жители. Как живеят останалите украинци там – ексклузивен разказ пред Цветана Балабанова.

Тя е на 35 години, завършила е журналистика в Софийския университет и живее в Бердянск със семейството си. Условно ще я наречем Оля, защото не смее да разкрие името и лицето си.

Оля от Бердянск
Снимка: btvnovinite.bg

„Първите дни хората се събирали в центъра на града с нашия флаг и с думите „Бердянск е Украйна“, нищо повече. Това продължи 1–2 седмици и в един момент на тях им писна и те започнаха да гонят тези митинги. Даже една жена, която организирала този митинг – те са я взели – правили на нея лошо с ток. И после, след като я мъчили, тя записа видео – да, аз съм съгласна, че те са дошли тук. Тя има дъщеря и си взе дъщерята и си тръгнали. И в тяхната къща те се нанесли – окупанти – и на тази къща има техния флаг“, разказва Оля.

Бердянск под руска окупация
Снимка: btvnovinite.bg

Приятелите ѝ са разпръснати из цяла Европа. Признава, че и тя би се евакуирала отдавна, ако не бяха възрастните ѝ родители, за които се грижи.

„Градът е празен. Примерно да видиш хора от 20 до 35 години при нас сега то е много рядко. Можеш да ходиш и да те спрат, и да ти проверят телефона. Аз затова имам два джиесема – с единия излизам навън, другият ми е с „Телеграм“ канали, където чета новини. През лятото видях, че тези с оръжия – те спирали момчета и им казали да се съблекат. Те проверяват, питат дали имаш някакво отношение към военни, имаш ли татуировки. Имам познат, който имал брада – голямо момче, работи като електротехник. Видели го и го питали: Защо си с брада? – Ми така си ходя. И те го взели в затвор“, продължава разказа си жената.

Бердянск е под руски контрол още от 28 февруари. Ключов град заради стратегическото си положение – между Крим и Мариупол.

Град Бердянск в Запорожка област
Снимка: btvnovinite.bg

В края на март влезе в новините с унищожения от украинците в пристанището руски десантен кораб. Въпреки че в някогашния курорт няма разрушения, заради избягалото население много магазини и услуги са затворени.

„Всеки ден има все по-малко украински стоки. Сега почти всяка стока е от Русия – от хапчета в аптеки до чай. При нас цените са не просто по-високи, а 3-4 пъти по-високи. Примерно обувки за жена стрували 500 гривни, сега – 2000. Имаше дни, когато нямахме ток по 3 дена и готвехме храна навън на огън. Като преди хиляди години. Хората от един вход се събират, взимат някаква голяма тенджера и си готвят“, споделя Оля.

През лятото местните, сред които и нейният съпруг, ловят риба, за да пестят пари. Самата тя е останала без работа и се страхува да изпрати дъщеря си на детска градина.

„Аз не искам да давам своето дете, където има хора с оръжие. Хора, които са останали тук, имат възможност да се учат онлайн в украинско училище. От моите познати 80% така правят. Някои хора дават децата си в училищата, които са отворени, заради пари. Ако дадеш своето дете в тяхното училище, ти плащат 10 000 рубли“, обяснява жената.

За Оля е трудно да произнесе името на нападналия ги съсед, за нея руснаците са „окупаторите“ или просто „те“. За нея т.нар. референдуми за присъединяване към Русия са абсурдна манипулация.

В Бердянск украинските мобилни и интернет оператори са заменени от руски. Още през пролетта новите управители на града водят и свои журналисти, които влизат в опустелите редакции на местните медии.

Оля не губи надежда, че украинската армия ще ги освободи. Семейството ѝ се опитва да води привидно нормален живот. И да се радва на малките неща – като намерените наскоро 3 украински шоколада – дефицитна стока под окупация. Вечният им спътник обаче остава страхът от неизвестността.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement