Училище в Ирпен кара родителите да подготвят за децата си раница за ядрена атака. Олена описва пред The Guardian как се променя живота на семейството й, живеейки под въздушни удари и прекъсвания на тока.
„В понеделник беше пореднтаа развалена сутрин заради нова масирана атака и въздушни сирени. 11-годишният ми син се събуди от тях около 7:30 сутринта. Изчакахме до 10, за да свърши въздушната тревога. Нямахме електричество почти цял ден“, казва Олена.
Синът й е уплашен от експлозиите. След като чуе някоя, не иска да остава сам в стаята си. Дори когато хладилникът издава шум, детето реагира, защото си спомня за ракетите и самолетите, разказа майката.
Преди две седмици Олена и синът й стягат неговата раница за ядрена атака, след като от училището ги молят за това.
„Съдържа бельо, един комплект дрехи, малка играчка, преносима батерия, вода и закуски. Отидохме до магазина и той сам избра: бонбони, бисквити, ядки, сушени колбаси. Той много внимава да не яде от раницата си за спешни случаи и казва, че не трябва да се пипа“, разказва майката.
Олена е подписала разрешение да дават калиев йодид на сина й в случай, че има експлозия докато е на училище. Ако стане това, децата ще трябва да останат там, докато правителството каже, че е безопасно да се върнат у дома.
„Логично е, но би било ужасно страшно, да останете вкъщи, да залепите всички прозорци и вентилация, знаейки, че детето ви е на училище и ще трябва да се подслони там за известно време“, казва Олена.
Семейството има късмет, че детето ходи на училище. Повечето училища са онлайн, защото нямат достатъчно убежища и имат проблеми с електричеството и отоплението.
„Когато нямаме ток, нямаме отопление. Нашето правителство очаква, че масираните атаки ще продължат”, казва тя.
В началото на войната семейството напуска Ирпен. Експлозиите са толкова силни, а самолетите летят толкова ниско, че виждат лицето на пилота. Тръгват без да опаковат багаж. Заминават за Швеция, където остават почти 5 месеца.
Връщат се през юли. Градът им е предимно разрушени сгради. Не го възприемат като реален, тъй като трябва да се адаптират психически и да оцелеят.
„Между всичките вълни от военни чувства все още трябва да живеем мирния си живот, който е прост и много подобен на вашия: работим, пазаруваме, готвим, прегръщаме се, целуваме се, учим децата си“.
-
Светът 4 мин.И Киев, и Москва се страхуват от нея: Какво представлява „мръсната бомба“? -
Светът 2 мин.Истории от Украйна: 6-месечният Женя, който знае само стените на бомбоубежището -
Светът 4 мин.Живот по време на война: Историята на Мария от Харков, която вече не помни града си (СНИМКИ) -
Светът 2 мин.Бягството от Мариупол: Историята на жител на един от най-засегнатите градове от войната -
България 2 мин.Спасени от войната в Украйна: История за доброто в Световния ден на децата с Даун
-
Светът 4 мин.И Киев, и Москва се страхуват от нея: Какво представлява „мръсната бомба“? -
Светът 2 мин.Истории от Украйна: 6-месечният Женя, който знае само стените на бомбоубежището -
Светът 4 мин.Живот по време на война: Историята на Мария от Харков, която вече не помни града си (СНИМКИ) -
Светът 2 мин.Бягството от Мариупол: Историята на жител на един от най-засегнатите градове от войната -
България 2 мин.Спасени от войната в Украйна: История за доброто в Световния ден на децата с Даун
