На днешния Международен ден на жената следва история за дама, избрала една нелека професия в мъжки свят. Тя кара автомобил, мотор, но и... влак. Едва на 23 години тя е една от трите машинистки в държавните ни железници.
Роксана Рашкова е на 23 години и е от Трявна. Тя идва в Пловдив преди пет години, едва 18-годишна, за да започне курс за локомотивен машинист.
„Идват, чукат на вратата и питат: „Момиче, ти ли караш влака?“ Викам „Да, аз го докарах“... много се радват, много са щастливи“, разказва тя.
Сега младата машинистка всекидневно застава зад управлението на локомотив и признава, че работата ѝ носи истинско удовлетворение.
„Ако трябва да съм честна, изпитвам изключително удоволствие да работя тая работа. Пейзажите, които могат да се видят тук, няма как да се видят на друго място. И със сигурност има трудности, но това да ги преодоляваш носи още по-голямо удовлетворение“, казва Роксана.
Тя допълва, че една от най-приятните части от работата са реакциите на пътниците.
„И ситуациите, в които има закъсняващ влак, надгонваш, стигаш навреме, пътниците слизат, минават покрай машината, усмихват се...“
„Всякакви реакции съм виждала, повечето хора се радват, когато ме видят, получавам поздрави, получавам подкрепа. Случвало се е да чувам и негативно, но основно е положителното“, разказва тя.
Роксана започва да работи в БДЖ като машинист веднага след като завършва образованието си. Оказва се, че изборът на професия е почти предопределен.
„Прадядо ми е работил на парни локомотиви, дядо ми е работил на електровози, вуйчо ми все още работи, баба ми е дежурен ръководител, имам леля, която е началник влак. Голяма част от семейството ми работят в железниците и така тръгна и моят път насам“, казва тя.
В ежедневието като машинист не липсват и трудности, а понякога се налага да се наваксват и закъснения.
„Карането е много важно. Имам ситуация, в която до Бургас направих всичко от себе си и успях да избия закъснение от порядъка на 15–16 минути и те продължаваха да ме подпират и аз продължавах да карам и накрая стигнах навреме и бях много удовлетворена от себе си. Но да, безопасността и дисциплината са много важни тук“, казва тя.
Техниката също понякога създава проблеми.
„Работим на техника, чупят се, но се справяме. Стига да знаеш какво правиш. В крайна сметка е много важно машинистът, на който си попаднал, когато трябва да те обучават, защото спокойствието, което има машинистът, знанията, които има, те са много важни да ги предадеш и да ги получиш“, обяснява Роксана.
Младата машинистка разказва и за ситуация, която няма да забрави.
„Веднъж се наложи да отвозим влак до Варна, защото имаше авария, имаше паднала контактна мрежа и се наложи с моя приятел да отидем и да отвозим влака до Варна. При пристигането може би никъде другаде не сме получавали толкова топло посрещане“, казва тя.
„В тази ситуация купищата хора просто се изсипаха до машината и се радваха. Хората си правеха снимки с машината и тази емоция няма как да се забрави“, спомня си Роксана.
„По-скоро положителното мога да запомня, отколкото ситуации, които са нещо като да не кажа ежедневие, но се случват често като аварии и т.н. По-скоро това ми направи най-голямо впечатление“, добавя тя.
Освен влак, Роксана може да кара още кола и мотор. Според нея има разлика в трудността.
„Най-лесно се кара колата със сигурност, след това е моторът, след това е влакът“, казва тя.
На фона на стотиците мъже в професията младата дама е една от едва трите жени машинисти у нас. Тя обаче не смята, че това създава проблеми в работата.
„Мъжете мисля, че ни смятат за равни. Когато сме в машината и когато сме на работа няма такова деление. Постъпват джентълменски, когато се налага, тъй като отпред и отзад на локомотива има доста тежки метали, с които се прикачваме към вагоните“, казва тя.
Физическата работа също е част от ежедневието.
„Може би е около 30 кг самата купла и това е може би по-тежкото физически, но се свиква, справяш се в един момент като му хванеш чалъма и то се получава“, обяснява Роксана.
„Със сигурност ни приемат сериозно, не съм имала ситуация, в която някой да каже „Не, няма да караш, защото си жена“. Не е имало такива ситуации – карам си и те си карат и така“, добавя тя.
Според нея има няколко причини тази професия да не е популярна сред жените у нас.
„Това е било изключително тежка работа, особено на парните машини, когато е трябвало да се занимават с въглища и т.н. и наистина физически е било по-трудно“, казва Роксана.
„В България смятам, че не е прието да си машинист като женска професия. В някои хора все още живее старомодното мислене, че жените трябва да си стоят понякога вкъщи, а мъжете да извършват тежките неща“, допълва тя.
Въпреки трудностите младата машинистка е доволна от избора си и не планира скоро да го промени.
„Засега мисля, че това е моята професия и се наслаждавам. Много хора ме питат колко смяташ, нали един ден майка ще станеш, хубаво е да се ориентираш, но засега аз съм си решила, че ми харесва да върша това, което върша и се наслаждавам“, казва тя.
Роксана всеки ден се радва не само на красивите гледки от предното стъкло на тежкия локомотив, но и на стотиците усмивки на пристигналите навреме пътници в цяла България.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
