История за доброто - в световния ден на децата със синдрома на Даун разказваме за едно специално украинско дете, което получи временен дом в София. Той е различен, но е усмихнат и умее да танцува. Запознайте се с Назар.
Назар и семейството му пристигат на Централната жп гара, детето е обезводнено, а цялото семейство е пътувало с дни, за да стигне до България. Посрещат ги с кроасани.
„Много се притеснявахме как ще премине пътуването, на гарата, как ще спим, къде ще спим”, разказва майката на момчето.
Въпреки късния час решават да потърсят и доброволците от „За доброто“.
„Кремена ни намери, приеха ни в центъра, намери доктор, който прегледа Назар, нахраниха ни и ни настаниха в апартамента, в който сме в момента”, разказва майката на момчето.
„Назар беше супер изморен, беше полуприпаднал в ръцете ни, обезводнен. Ние, българите, като цяло нямаме отношение към децата със специални потребности, ние не знаем какво да правим с такива деца. Може би Назар ще бъде някакъв пример и за нас като общество”, казва Кремена.
В новия си дом майките, децата и баба им се чувстват добре. Момичетата Лиза и Маша ще тръгнат на училище. Надяват се и Назар да тръгне на детска градина и да продължи работа с лекар, логопед и с психолог.
Липсва им само едно – интернет връзка, чрез която да се свържат с любимите си мъже – татко и дядо, останали в Украйна.
