„По-добре да отида в затвора, отколкото в армията. Живея близо до гробището и то става все по-голямо. Виждам хора без крака и ръце“. Това каза за btvnovinite.bg украинец, останал в страната си от началото на войната досега.

За опитите му да влезе в армията, за разочарованието и рязката промяна в отношението му към войната и управляващите - вижте историята на един „обикновен свидетел” в част 1 на „(Не)чутите гласове на войната” на Златина Младенова.

Взимат мъжете от улиците и магазините: Разказ от първо лице за мобилизацията в Русия

Името му е Тарас и живее в Лвов. От съображения за неговата безопасност крием фамилията му. След руската инвазия на 24 февруари 2022 г. той се оказва на опашката за влизане в украинската армия по свое желание.

Като физиологична реакция на организма - така описва мотивацията си.

„Нападнат си и отиваш в армията, за да се въоръжиш, да се обучиш“, разказва Тарас.

Разказ от първо лице: Как се посреща 2023 г. под руските бомби

Въпреки опитите Тарас не е приет в редиците, а година и няколко месеца по-късно позицията му по въпроса звучи така:

„По-добре да отида в затвора, отколкото в армията“.

Макар и не на бойното поле, Тарас преживява войната по свой начин. Преди нея той е патриотично настроен, по-наивен и мечтателен, а днешният Тарас е по-прагматичен и дори циничен. 

Специалният екип на bTV в Украйна: Хората казват „отидете и разкажете всичко това в България“

„Живея близо до болница, виждам хора без крака и ръце. Също така от мои близки чувам много неща за армията и за това какво се случва там. За отношението, че хората не са ценени и че животът не означава нищо. Живея близо до гробището и то става все по-голямо“, казва мъжът. 

Във видеото Тарас разказва за почти принудителната военна мобилизация на мъжете, свързана със забраната им да напускат страната. Той е разочарован и дори ядосан от действията на някои политици в Украйна. 

Разказ от първо лице за живота в Киев: Българин помага за възстановяване на училище

„Не съм съгласен с това една група от хора да взима решения за цялото население. Те са представяни за икони и герои в медиите, но всъщност са ужасни хора“, разказва той.

Докторантурата, която учи, се явява неговият спасителен пояс и го защитава от това да бъде изпратен на бойното поле. След като завърши обаче, Тарас също ще бъде застрашен от военна мобилизация. Затова миналото лято той опитва да напусне страната и да продължи да учи в чужбина. Правителството обаче слага забрана и той остава Украйна. 

„Надявам се, че ще намеря начин да напусна страната, като платя подкупи или потърся други варианти. Не мисля, че войната ще приключи скоро. Не виждам оптимистичен сценарий, но се надявам, че най-накрая ще спрат да умират толкова много хора“, казва мъжът.

Какво още разказа Тарас - гледайте във видеото.