Изследователите все още не са доказали, че радиацията е причинила генетичните различия при кучетата. Но ако излагането на радиация е довело до вредни наследствени промени, техните потомци може да ги пренесат на други места.
През 2018 г. 15 кученца от Чернобил заминават, за да заживеят в американски семейства, съобщава международната организация SPCA International. Те са спасени от района на Чернобилската атомна електроцентрала – мястото на реакторната авария през 1986 г., при която радиоактивни вещества се разпространяват над голяма част от Европа. Десетилетия по-късно бездомни кучета продължават да живеят сред екипите, които работят на смени по обезопасяването и демонтирането на централата. Животните се хранят с остатъци от храна, които хората запазват за тях, пише научното издание "Popular Mechanics".
През 2023 г. изследователи от Националния институт за изследване на човешкия геном, Университета на Южна Каролина и други научни институции публикуват генетично проучване на 302 кучета, живеещи в централата и в близките населени места. Кучетата от района на атомната електроцентрала се оказват генетично различни от тези, които обитават град Чернобил, намиращ се на около 16 километра от нея. Учените искат да установят дали излагането на радиация може да обясни тези различия.
Тази възможност превръща изследването в изключително популярна тема: наистина ли кучетата от Чернобил еволюират бързо? Отговорът е донякъде положителен. Тимъти Мусо, еволюционен биолог от Университета на Южна Каролина и съавтор на изследванията върху кучетата, обяснява, че случващото се всъщност е сравнително просто. „Еволюцията просто означава промяна“, казва той. А промяната не означава непременно, че животното става по-здраво или придобива по-добри способности за оцеляване.
Може би по-интересният въпрос е дали кученце, родено далеч от атомната електроцентрала, може да наследи увреждания вследствие на авария, която никога не е преживявало лично. „Кучета, напуснали Чернобил, могат да пренесат тези вредни мутации в други популации, където ефектът им би бил отрицателен“, казва Мусо. Този сценарий обаче зависи от това дали радиацията действително е причинила мутациите при кучетата и дали животни, способни да се размножават, са напускали забранената зона.
От SPCA International заявяват, че кученцата ще бъдат кастрирани, преди да бъдат изпратени в новите си домове. Ако тези процедури са извършени, животните няма да могат да имат потомство. За да се реализира възможността, описана от Мусо, куче трябва да напусне Чернобил и да има кученца на друго място.
Откакто беше направено първоначалното откритие за генетичните особености на чернобилските кучета, изследванията се развиват в няколко посоки.
В друго проучване от 2023 г., публикувано в списание Canine Medicine and Genetics, учените анализират ДНК на кучетата за признаци на естествен подбор. Те откриват индикации, че кучета с определени генетични варианти може да са имали по-големи шансове да оцелеят и да се размножат, предавайки тези варианти на следващите поколения. Какво точно им е дало предимство и дали радиацията е изиграла роля, остава неясно. Изследване от 2024 г., публикувано в PLOS One, не открива доказателства, че кучетата от района на атомната електроцентрала са натрупали повече мутации от тези в града.
Мусо, който е сред авторите на публикацията, продължава да подозира, че при кучетата, изложени на радиоактивно замърсяване, мутациите възникват по-често. Той основава предположението си на изследвания на други организми в Чернобил, въпреки че екипът му не открива същия модел при кучетата. Междувременно проучване от септември 2026 г., публикувано в списание Genes, установява още признаци на естествен подбор при кучетата от района на електроцентралата. Животните с определени генетични варианти може да са имали по-големи шансове да оцелеят и да се размножат, дори ако тези варианти са съществували много преди аварията.
За да се случи това, не е необходимо радиацията да е създала нови мутации. Изследването не успява да установи и дали радиацията е дала предимство на тези кучета. Джим Смит, професор по екологични науки в Университета в Портсмут, който изследва радиоактивното замърсяване, остава скептичен, че радиацията обяснява установените различия. Популациите се различават и по произход, история на размножаване, хранене, излагане на заболявания и контакт с други замърсители.
„Няма лабораторни доказателства, които да показват, че нивата на радиационно облъчване при кучетата са достатъчно високи, за да повлияят значително на естествения подбор“, казва той. И двамата изследователи отхвърлят твърдението, че е доказано, че тези кучета са бозайници, устойчиви на радиация. Учените обаче се различават в мненията си дали радиацията вероятно е увеличила честотата на мутациите и доколко изследванията в естествена среда могат да дадат окончателен отговор.
Според Смит е „изключително трудно, а на практика според мен и невъзможно“ въздействието на радиацията да бъде убедително разграничено от всички останали различия между животните в една естествена популация. По думите му по-големи шансове за получаване на ясен отговор има в лабораторни условия, където учените могат да контролират радиационното облъчване и храната на животните. Мусо продължава изследванията си, като сравнява кучета от различни замърсени райони. Екипът му проучва животни на Маршаловите острови, чиито предци са били изложени на радиоактивни отпадъци от ядрени опити през 40-те и 50-те години на миналия век. Учените изследват и кучета в района на бившия съветски ядрен полигон в Семипалатинск, Казахстан, където са проведени над 450 ядрени изпитания.
Целта е да бъдат сравнени кучета от различни места, които имат сходна история на излагане на радиоактивно замърсяване. Ако учените открият повтарящи се генетични промени в тези популации, това би им дало по-солидна основа за последващи изследвания. По думите на Мусо анализите все още продължават. Ученият се тревожи по-малко за очевидните увреждания и повече за мутациите, които са достатъчно незабележими, за да бъдат предавани от поколение на поколение. Това са промени, които могат да влошат здравето на кучето, без да му пречат да се размножава.
Мусо подозира, че някои от тях може да увеличават риска от рак или да нарушават функциите на имунната система и растежа. Това обаче все още не е доказано при кучетата от Чернобил. Ако подобни ефекти бъдат потвърдени, куче, родено на стотици километри от атомната електроцентрала, би могло да носи здравословни проблеми, свързани с авария, която никога не е преживявало.
За да бъде доказано това, учените трябва да проследят няколко поколения кучета и да установят кои животни са наследили дадена мутация и дали при тях здравословните проблеми се срещат по-често, отколкото при кучетата без тази промяна. Нито едно измерване на радиацията не може само по себе си да даде отговор на този въпрос. За семействата, осиновили кученца от Чернобил, има и още едно важно уточнение: наследствената мутация не е заразна. Тя не може да се разпространи чрез галене, хранене или съвместно живеене с домашния любимец.
Проследяването на поколения кучета не е нова идея. Десетилетия преди аварията в Чернобил учените вече са правили подобни изследвания умишлено.
По време на Студената война учени, предимно в САЩ, целенасочено са излагали домашни кучета на радиация. В обзорно изследване от 2021 г. Мусо, Илейн Острaндър и Габриела Спатола описват десетилетията на тези експерименти и резултатите от тях за рака, плодовитостта и функциите на имунната система.
По думите на Мусо експериментите са създали обширни данни за различни заболявания, но по онова време учените не са разполагали със съвременните генетични технологии. Днес екипът му може да изследва ДНК на кучетата, за да открие следи от въздействието на радиацията върху здравето им. Според Мусо има основания изследванията да обхванат и други видове. Кучетата страдат от много от същите заболявания като хората, понякога поради едни и същи генетични промени.
Отдалеч Чернобил вече изглежда като история за възстановяването на природата. Смит обяснява голяма част от екологичното възраждане на района с оттеглянето на земеделието, горското стопанство, лова и строителството.
Това възстановяване обаче, подчертава той, е „резултат от човешка трагедия“. Завръщането на животните в един пейзаж не може да ни покаже какво се е случило в клетките им. Затова Мусо отново се обръща към ДНК, като планира да използва, по собствените му думи, „може би още 150 допълнителни точки от данни“. Основният въпрос, на който иска да намери отговор, е дали мутациите са възникнали скоро след аварията или са се натрупвали през десетилетията след нея.
Самото преброяване на животните, които носят дадена мутация, няма да реши загадката. Ако една мутация е възникнала скоро след аварията и е помогнала на кучетата да оцелеят, тя може бързо да се е разпространила в малката популация. По-нова мутация, от друга страна, може да се среща само при няколко животни. По-задълбоченият анализ на генома обаче би могъл да помогне на учените да изчислят възрастта на дадена мутация и да установят дали тя е възникнала преди или след разтопяването на ядрото на реактора. „Надяваме се да имаме отговори през следващата една-две години“, казва Мусо.
ДНК на кучетата може да позволи на учените да проследят дадена мутация чак до животно, оцеляло след аварията – много преди някой да се сети да вземе кръвна проба от него.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
