Годишният дял на използваема вода на човек в Турция е 1300 кубически метра, но поради повишаващите се температури и нередовните валежи, това количество може да спадне под прага на кризисния воден дефицит от 1000 кубически метра, съобщава ежедневникът „Нефес“, цитиран от БТА.
Климатичните промени поставят много държави лице в лице с безводието, отбелязва изданието, като добавя, че според изчисленията на държавното управление на водите (DSİ), потенциалът на годишните използваеми водни ресурси и актуалните данни за населението показват, че в Турция на човек засега се падат около 1300 кубически метра използваема вода годишно.
„Нефес“ предупреждава, че това ниво поставя Турция сред страните, изпитващи воден стрес и отбелязва, че поради нарастването на населението, покачващите се температури и нередовните валежи, количеството на водата на човек може да падне под прага на водната криза от 1000 кубически метра годишно.
Изданието се позовава на коментар на директора на Центъра за изследване и приложение на климатичните промени и политики към Босфорския университет проф. д-р Левент Курназ, според когото около три четвърти от използваната в Турция вода отива за земеделско напояване.
„Постоянният воден дефицит е на прага ни. Това положение може да засегне не само снабдяването с питейна вода, но и селскостопанското производство, цените на храните и поминъка в селските райони“, твърди ученият.
Оценките на проф. д-р М. Левент Курназ, който участва в проучването на Фондацията за изследване на икономическата политика на Турция (TEPAV), цитирани от изданието е, че водният дефицит ще се усети най-сериозно в селското стопанство. Според него „сушата може да удари реколтата за една година, но когато водната криза стане постоянна, под заплаха попада не конкретна реколта, а и самият производствен модел. Това е първото звено от веригата, която засяга не само фермера, но и цените на храните, зависимостта от внос и миграцията от селските към градските райони“.
Тъй като много градове в страната зависят от ограничен брой язовири, водосборни басейни и подземни водни източници, промишлеността и енергопроизводството също не са независими от тази картина, допълва той.
Според Курназ водният дефицит не е проблем, който ще се разреши с чакане. Необходимо е да се подкрепят по-ефективни методи за напояване в земеделието, да се намалят загубите по градските водопроводни мрежи, да се използва повторно пречистената отпадъчна вода и политиките за водите да се формират на базата на водосборни басейни.
„Всяка стъпка, предприета днес – фермер, преминал към капково напояване, или мрежа с ремонтирани течове – ще определи разпределението на количеството вода на човек след 10 години. Турция все още има поле за действие по този въпрос, но това пространство се стеснява с всяка изминала година“, допълва професорът.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
