Жителите на отдалечен град в Норвегия, разположен в един от най-бързо затоплящите се райони в света, бяха предупредени да не пият вода от чешмата заради замърсяване с тежки метали. Учените свързват проблема с размразяването на вечната замръзналост вследствие на климатичните промени, съобщава The Guardian.
Град Лонгиърбиен, разположен на архипелага Свалбард, получава основната част от питейната си вода от преградено с язовирна стена езеро, наречено Исдамен, или „ледено езеро“, с дължина 2,5 километра.
Повишаването на температурите вследствие на климатичната криза води до размразяване на вечната замръзналост, при което се оголват нови участъци от скалната основа. От тях във водата на езерото започват да се отделят метали.
Лонгиърбиен се намира на около 1300 километра от Северния полюс и се затопля между 5 и 7 пъти по-бързо от средното за света. През есента температурите там се повишават с до 4 градуса по Целзий на десетилетие.
Как климатичните промени замърсяват водата?
Според изследователите замърсяването на водоснабдяването с тежки метали вероятно е свързано с два фактора - размразяването на вечната замръзналост и геоложките особености на града, който в миналото е бил миньорско селище.
Вечната замръзналост представлява постоянно замръзнала почва и скална основа, като през лятото се размразява само повърхностният ѝ слой, известен като „активен слой“.
„Комбинацията от размразяването на вечната замръзналост и шистовата скална основа, която съдържа минерал, наречен пирит, или „златото на глупците“, причинява замърсяването на водоснабдяването“, обясни Маржолен Вере, експерт по вечната замръзналост и доцент по арктическа геология в Университетския център в Свалбард.
Тя поясни, че когато пиритът влезе в контакт с вода и кислород, той се окислява и предизвиква повишаване на киселинността.
„Получената киселина вече може да извлича тежки метали от тези скали и да ги пренася във водните басейни. Проблемът, с който се сблъскваме тук, в Лонгиърбиен, е манганът, но от скалите могат да се отделят и други замърсители“, посочи Вере.
Концентрацията на манган надвишила 25 пъти препоръчителните стойности
Местната администрация на Лонгиърбиен за първи път предупреди 2600-те жители на града през септември миналата година, след като беше установено, че концентрацията на манган във водоснабдителната система е 25 пъти по-висока от препоръчителната стойност от 50 микрограма на литър, определена от Норвежкия институт по обществено здраве.
Кметът на Лонгиърбиен Терие Ауневик заяви, че качеството на питейната вода никога не е било особено добро заради наличието на утайки, но концентрацията на манган е „скочила до небето“.
Продължителното излагане на високи концентрации на манган може да причини неврологични проблеми, особено при деца и бебета.
Властите въведоха временни извънредни мерки, включително поставянето на централен резервоар с безплатна пречистена вода. Тя се филтрира от местната пивоварна, а жителите могат да пълнят собствени съдове в местния супермаркет.
Беше започнато и разследване на причините за замърсяването.
Оттогава концентрациите на манган са намалели, но по-рано тази година беше установено, че нивата на сулфати и никел надвишават препоръчителните граници за питейна вода. Поради това забраната за консумация на чешмяна вода остава в сила.
Градът може да се нуждае от изцяло нова водоснабдителна система
Ауневик заяви, че макар нивата на манган да „не са опасни“, местните власти трябва да спазват правителствените указания.
Той призна, че кризата с питейната вода е предизвикала значително недоволство, като някои жители са разгневени от причинените неудобства.
Кметът, който е възложил проучване на качеството на водата, посочи, че може да се наложи изграждането на „изцяло нова водоснабдителна система“.
Сред обсъжданите решения са инсталирането на филтрираща система към езерото Исдамен и изграждането на инсталация за обезсоляване на вода като резервен вариант. Разглежда се и обратната възможност – обезсоляването да бъде основният източник на вода, а филтриращата система да служи като резервна.
И двата варианта биха били „изключително скъпи“ и биха създали технически затруднения заради екстремните температури на Свалбард, където температурата на водата често пада под нулата, обясни Ауневик.
„В Норвегия, където винаги сме приемали за даденост, че можем да пием вода от чешмата, е трудно да свикнем с мисълта, че сега трябва да носим водата си“, заяви кметът.
Той предупреди, че и други малки населени места трябва да бъдат предпазливи и да започнат да обмислят какво биха направили, ако подобен проблем засегне техните водоизточници.
Учените предупреждават за подобни проблеми и в други части на Арктика
Маржолен Вере и други учени предупреждават, че замърсяването на водоизточниците в Лонгиърбиен може да бъде предвестник на проблеми, които предстои да засегнат и други арктически общности.
„Тези фактори – скална основа, богата на пирит и тежки метали, и размразяваща се вечна замръзналост – се срещат и в други части на Арктика. Затова това може да е първият пример за начина, по който климатичните промени могат да повлияят на сладководните ресурси, например в Северна Канада и Аляска“, обясни Вере.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
