Франция се опитва да се възстанови след едни от най-тежките градски безредици от години насам. Близо 2400 души бяха арестувани в събота, а почти 1000 полицаи и жандармеристи са били ранени, седем от тях тежко. Протестите срещу високите разходи за живот прераснаха в насилие, грабежи и сблъсъци с полицията в редица градове.
Масовите безредици избухнаха след няколко седмици на студентски протести, по време на които на отделни места също имаше прояви на насилие. Събитията разтърсиха страната 6 месеца преди президентските избори и засилиха натиска върху управляващите на фона на слабата икономика и нарастващия държавен дълг.
Макрон отказа оставката на вътрешния министър
Президентът Еманюел Макрон отказа да приеме оставката на вътрешния министър Лоран Нунес, предложена след безредиците, предаде Ройтерс. Вместо това държавният глава настоя министърът спешно да разработи нови подходи за прекратяване на барикадите и грабежите и да осигури прозрачност относно пропуските в разузнавателната информация и предварителната оценка на рисковете.
В обръщение към нацията в неделя Макрон заяви, че „нищо не оправдава“ насилието. Той обяви, че местните власти ще могат да забраняват определени събирания през следващите дни, ако е необходимо, но не въведе извънредно положение или полицейски час.
„Тази вечер всички изпитваме гняв и срам“, заяви президентът, цитиран от France 24. Той настоя да се прави разграничение между протестиращите със „законни искания“ и „онези, които рушаха, чупеха и грабеха“. Макрон обеща безкомпромисни действия срещу извършителите на насилието и подкрепа за пострадалите предприятия.
Кметовете на най-големите градове искат разследване
Кметовете на Париж, Марсилия и Лион поискаха независимо разследване на действията на полицията, информира Би Би Си. В съвместна статия за „Либерасион“ Еманюел Грегоар, Беноа Паян и Грегори Дусе заявиха, че „цели части“ от градовете им са били оставени без защита.
Те настояват да разберат защо в събота грабежите понякога са продължавали повече от 30 минути без полицейска намеса. Кметовете поискаха среща с премиера и средства от държавния бюджет за възстановяване на повредените обществени обекти. Те призоваха и за диалог с протестиращите гимназисти.
Премиерът Себастиан Льокорню заяви, че французите искат да знаят как се е стигнало до насилието и как са се развили събитията. По думите му срещу около 80% от задържаните за участие в безредиците и грабежите през уикенда са повдигнати наказателни обвинения. Той съобщи и за нови размирици в Париж и Марсилия през изминалата нощ.
Разграбени магазини и подпалени сгради
В събота Франция мобилизира 60 000 полицаи и други служители на силите за сигурност. Вътрешният министър Нунес обаче призна, че те не са били достатъчни, за да овладеят насилието в някои градове.
Само в Париж през уикенда са били повредени между 300 и 400 търговски обекта. Разбита е била входната врата на бутик на Dior, а витрините на магазини на Rolex, Louis Vuitton, Ralph Lauren и Gucci също са били повредени. В Марсилия е бил разграбен официалният магазин на футболния клуб „Олимпик Марсилия“.
В неделя полицията използва сълзотворен газ и светлинно-шумови гранати срещу стотици хора, събрали се на неразрешена демонстрация в Париж. По полицаите бяха хвърляни бутилки и камъни, а 42 души бяха арестувани. Най-малко пет магазина бяха разграбени около площад „Република“.
В Лимож пожар унищожи сградата на общинската администрация от XIX век, а в Лион беше подпален туристически информационен център. В Сент Етиен 17-годишно момче загуби дясната си ръка вследствие на експлозия на граната за контрол на тълпата. В Мюлуз 17-годишно момиче загуби едното си око.
„Жълтите жилетки“ призовават за нови протести
Движението „Жълтите жилетки“, което стоеше зад продължителните протести във Франция през 2018 г., призова за нови демонстрации в събота, 24 октомври. Неговият представител Бенжамен Бал заяви пред АФП, че има „огромен натиск за започването на втори етап“.
Френските синдикати също призоваха за нова вълна от национални стачки и демонстрации на 5 ноември. Междувременно в Марсилия беше въведена забрана за събирания и протести, а някои европейски правителства посъветваха гражданите си да избягват големи струпвания на хора при пътуване до Франция.
Политически и икономически последици
Лидерът на „Национален сбор“ Марин льо Пен заяви, че безредиците показват, че управлението на Макрон е „изчерпано, изтощено и дезориентирано“. Лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон предупреди, че страната може да се насочи към събития, които ще станат неконтролируеми.
Американският президент Доналд Тръмп също коментира случващото се, като обвини имиграцията за насилието. „Франция гори!“, написа той в социалните мрежи.
Безредиците засилиха опасенията на инвеститорите за политическата стабилност на Франция. В понеделник основният борсов индекс CAC 40 се понижи с 1,3% в началото на търговията, а доходността по 10-годишните държавни облигации се повиши до 4,86%.
На фона на напрежението Макрон пристигна в Кувейт в рамките на обиколка в Персийския залив, насочена към осигуряването на допълнителни доставки на бензин и дизел с цел понижаване на цените на горивата.


























